Уважаеми читатели и мои почитатели . Две години се опознавахме с Павлос Воскопулос Филипов и плод на това опознаване е неговата история на неговите родинини – участници в Гражданската война в Гърция. Нека не обръщаме внимание , как е написано , за мен е по- важно фамилната му история и страданието на хората по време на тази война . Това никъде не се пише в България и гузно се мълчи за тази страна от балканската история . Време е за мостове , не да обръщаме внимание кой как се чувствува . Ние не се познаваме ,ние ние НЕ знаем нищо за хората около нас и те за нас .
БЛАГОДАРЯ ТИ ПАВЛОС , ЧЕ МИ СЕ ДОВЕРИ , ЗА ДА РАЗКАЖЕШ СВОЯТА ИСТОРИЯ.
Zdravo Petko. Moj rodnini se zhrtvi na gragjanskata Vojna. Od tatko mi stranata. Vnuci na dedo mi uchestvuvale kako borci i Partizani. Se otepale na planinata. Dedo mi ne mozheshe na planinata oti imashe zdravsveni problemi ama zajedno so baba mi pomagjale. Baba Risa praveshe leb i hrana i vecher doagjale Partizani da zemat hrana. Ovo vo seloto Boreshnica. Stojan dedo mi posle kraj na Vojnata, beshe pushten na ostrovot Makronisos kako i mnogu Makedonci i Grci tamo. Posle 6 meseci Stojan se vrati za da umre vo seloto oti zdravjeto ne beshe dobro. Tri vnuci Partizani preku Albanija trebashe da zaminat i posle peripetija vo Istochniot Blok eden, Gjorgi, se najde vo Sofija i dvata vo Skopje. Ovie ne mozhele da posetuvat rodnoto mesto oti Grcija zabranuvashe duri i vlez vo Grcija. Micho i Kocho umrele Skopje. Od stranata na majka mi. Eden dedo Pandil koga sakashe da go regrutirat Grcite Partizani, zamina. Izbegna vo Varna. Ne sakashe da stane Partizan. Drugiot dedo tatko na majka mi Pavle za vreme na gragjanskata Vojna po rano sluzhele na Grchkata Vojna. Ne vojuvashe oti sluzhesshe Vojnik na Peloponez. Posle gragjanskata Vojna se vrati vo seloto. Dve vnuci brachedi na majka mi mali deca Fuleto i Janche bidejki nivnite roditeli uchestvuvale vo Vojnata, kako mali deca vo seloto Peshoshnica gi isterale Grchkite Vojnici i fashisti od seloto i ja pominale granicata. Stignale vo Bitola. I tamo zhiveat vo starite godini. I ovije Makedonci ne mozhele da ja posetuvat Grcija. Imashe zabrana so zakon vo Grcija i so godini ne mozheshe Makedonec zhrtva na Gragjanskata Vojna da se vratat. Vo 1981 godina Grcija glasi zakon na Parlament, da se rehabilizirat zhrtvite na Gragjanskata Vojna ama samo za Grci. Taka beshe zakonot. Samo Grk po rod mozhe da se vrati i da se rehabilizira. Makedoncite ne. Sekoja nedela idevme Bitola da gi vide brachedite majka mi Mika. Hristo tatko mi da patuva Skopje i Sofija da gi vidi brachedite. Ednash patuvavme i Varna da go vidi Tetin Majka mi Pandil shto i tamo umre pred godini. Site drugi umrele i zhivi se samo Fuleto i Janche vo Bitola. Site drugi ne se vratile vo rodnoto mesto. Eve cela familijarnata istorija Petko za gragjanskata Vojna i treumite. Pozdrav
Здравей, Петко. Моите роднини са се сражавали в гражданската война. От страна на баща ми. Внуците на дядо ми са участвали като бойци и партизани. Те се криели в планините. Дядо ми не можел да отиде в планините, защото имал здравословни проблеми, но баба ми им помагала. Баба Риса правела хляб и храна, а вечерта носела храна на партизаните. Това се случвало в село Борешница. След войната дядо ми Стоян беше изпратен на остров Макронисос, както много македонци и гърци там. След шест месеца Стоян се върна, за да умре в селото, защото здравето му не беше добро. Тримата партизански внуци трябваше да напуснат Албания и след много приключения в Източния блок единият, Георги, се озова в София, а другите двама – в Скопие. Те не можаха да посетят родния си град, защото Гърция затвори границите си и им попречи да влязат в страната. Мичо и Кочо умряха в Скопие. От страна на майка ми един дядо, Пандил, когото гръцките партизани искаха да вербуват, напусна. Той избяга във Варна. Не искаше да стане партизанин. Другият дядо на майка ми, Павле, служи в гръцката армия по време на гражданската война. Той не е воювал като войник в Пелопонес. След гражданската война се е върнал в селото. Двамата внуци на майка ми, Фулето и Янче, чиито родители са участвали във войната, са били отведени от гръцки войници и фашисти от село Пешошница и изпратени отвъд границата. Те са се озовали в Битоля. Там са живели до старост. И тези македонци не са могли да посетят Гърция. В Гърция имаше забрана и в продължение на години македонците, които са участвали в гражданската война, не са могли да се върнат. През 1981 г. Гърция прие закон в парламента за реабилитиране на тези, които са участвали в гражданската война, но само за гърците. Такъв беше законът. Само гърците по рождение можеха да се върнат и да бъдат реабилитирани. Македонците не можеха. Всяка неделя отивахме в Битоля, за да видим роднините на майка ми Мика. Баща ми Христо ходеше в Скопие и София, за да види роднините си. Веднъж отидохме във Варна, за да видим леля ми Пандил, която почина там преди години. Всички останали починаха и само Фулето и Янче са още живи в Битоля. Никой от останалите не се върна в родния си град. Това е цялата семейна история, Петко, за Гражданската война и травмите. Поздрави.
