Бригада „Гоце Делчев“ , част от Българската армия и батальон „Гоце“ в състава на ЕЛАС.
Няколко гръцки статии ( Google си прави шеги с превода на моменти), като съм редактирала само цитатите, на които искам да обърна внимание.
Виждаме разминаване относно началото на формиране на батальон „Гоце“ в гръцките статии и любопитен момент – мъжете в него с гордост носят български униформи, отнети??? от партизаните на Тито…
Малко странно – България облича няколко хиляди души на бригада „Гоце Делчев“, но българските униформи на батальон „Гоце“ са от „завзетите от партизаните на Тито“ български военни складове…
Обърнете внимание на съдбата на бригада „Гоце Делчев“ ( създадена като част от Българската армия) и титовия батальон „Гоце“( създаден в Гърция) – българите от бригада „Гоце Делчев“ са брутално избити по заповед на Тито, когато отказват да бъдат пратени на Сремския фронт, а искат да бъдат изпратени в Егейска Македония.
Докато верният на Тито Илия Димовски (Илиас Димакис в Гърция) е изпратен да защитава интересите на Югославия ( всъщност Сърбия) в последвалата гражданска война в Гърция!
Понеже в Република Северна, реално политически Сръбска, Македония обясняват, че сърбите избиват на Кървавия Божик не българи, а „етнически“ македонци националисти…
Защо ли сърбите са притеснени от искането на българите от българската бригада „Гоце Делчев“ да отидат в Егейска Македония?
Последната гръцка статия отговаря, според мен, на този въпрос – явното разбирателство между българите и гърците на ЕЛАС.
Разбирателство, което очевидно притеснява както Тито, така и Сталин, и Чърчил!
1
Формирането на бригада „Гоце Делчев“ започва в София по инициатива на Главното командуване на Българската армия на 11 септември 1944 г. Официалното ѝ начало датира от 14 септември, когато за целта е прието постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на ОФ.[1]
2
Батальонът „Гоце“ е формиран на 2 август 1944 година в костурското село Поздивища с решение на областния комитет на Комунистическата партия на Гърция за Македония, скоро след като Славяномакедонският народоосвободителен фронт (СНОФ) е разпуснат.
„Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон – Уикипедия“ https://bg.m.wikipedia.org/…/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD…
3
През юни 1944 г. започва формирането на славяно-македонския батальон на Илиас Димакис , който носи псевдонима Гоце Делчев .
От юни 1944 г. започва завръщането на бунтовниците, но очевидно имайки съответната директива от югославяните, те не се присъединяват към други секции на ELAS, нито в домовете на завърналите се, вместо това остават събрани в големи групи и пътуват из Корестия, пропагандирайки по селата .
И мъжете, и младите жени, завърнали се от Югославия, бяха с нови дрехи и военни обувки, носеха червената звезда на югославските партизани на кепетата си и малка снимка на Тито в горния джоб на гърдите. Всички те носеха червен шал като яка.
Накрая – бяха оборудвани с нови английски картечници Брент, очевидно от онези, които англичаните щедро предоставяха на партизанските части на Тито.
Малко по малко в този отдел всичко придоби славянски тон . Повечето от мъжете бяха облечени в униформи на българската армия , взети от партизаните на Сръбска Македония . Това облекло беше от складове на българската армия, попаднали в ръцете на партизаните.
Униформите бяха нови, а хората на Гоце с гордост пазеха българските отличителни знаци (еполети, копчета, корони и ленти на шапката и др.). Освен това, частите на „Гоце“ използваха български военни заповеди, говореха местен диалект, изкривен със сръбски думи, и изучаваха славянската писменост в късните часове.
3
ΕΑΜ
Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο
Фронт за национално освобождение
ΕΛΑΣ/ЕЛАС
Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός
Гръцка народна освободителна армия
KKE
Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας
Комунистическа партия на Гърция
SNOF/СНОФ
Славяномакедонски народоосвободителен фронт
NOF/НОФ
Народоосвободителен фронт
Τάγμα Εθελοντών Доброволчески батальон
През септември 1944 г., с решение на Македонското управление на KKE, в района на Костур е създаден „Славяномакедонският батальон“, който е прикрепен към „отряда Вици“ на 28-ми полк от 9-та дивизия на ELAS.
Απόσπασμα Βίτσι – отряд Вици
Βίτσι – Вич, често членувано Вичо, също Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици), е планина в Западна Македония, Гърция.
…
„Славяномакедонският батальон“, официално II/28-ми батальон, достига септември 1944 г. численост от 800 души. Славяноговорящите авантюристи, комитаджиите и охранисти (членовете на „Охрана“) , бяха повечето от тях.
Негов лидер е Космас Спанос, който скоро е изтласкан от Илиас Димакис, известен с прозвището „Гоце“.
Той, с политически съветник (σύμβουλος – σύμβουλο в падеж, не σύμβολο) Керамидчиев, се опита да оспори контрола на ELAS в Северозападна Македония.
…
Разкриването на техните планове доведе до реакцията на ръководството на KKE, което инструктира 28-ия полк на ELAS да унищожи „Батальона Гоце“.
4
Обезпокоена, KKE реши да спре набирането на славяно-македонци (сърбо-македонци е терминът, използван от KKE в документите от онова време), хората на Гоце (Илиас Димакис) и славяноговорящият батальон на Аридея-Едеса, с численост 545 души, тайно заминаха за Югославия
5
Но що се отнася до българските окупационни войски в Гърция, новото проруско правителство на България, след консултации с E.L.A.S. от 11 септември 1944 г. , създаде система на българо-гръцки дуализъм в Тракия и Източна Македония, формиране на смесени “ революционни комитети “ , в които участват представители на новото проруско българско правителство и представители на Е.А.М.-Е.Л.А.
В рамките на неофициално и неясно договорено двувластие , въоръжените части на E.L.A.S. влязоха без бой като “ освободители “ в Дедеагач на 11 септември, в Кавала и Ксанти на 12 септември, в Серес и Комотини на 14 септември 1944 г. и т.н., но без българските войски да се изтеглят от “ освободените “ без бой градове в Тракия и Македония.
В резултат на това синьобялото знаме (гръцкото знаме) се вее до българското знаме в общински служби и други сгради в райони на Северна Гърция под двойна власт
…..
Следователно специалните условия на освобождението на Гърция през 1944 г., т.е. нейната некомунизация по време на освобождението (за разлика от комунизацията на другите балкански страни през 1944-1945 г.), безспорно се дължи на Чърчил . Но Освобождението само по себе си , т. е. окончателното евакуиране на германските и българските окупационни войски, е недвусмислен резултат от настъплението на 3-та украинска армия към гръцко-българската граница през септември 1944 г.
Няколко гръцки статии ( Google си прави шеги с превода на моменти), като съм редактирала само цитатите, на които искам да обърна внимание.
Виждаме разминаване относно началото на формиране на батальон „Гоце“ в гръцките статии и любопитен момент – мъжете в него с гордост носят български униформи, отнети??? от партизаните на Тито…
Малко странно – България облича няколко хиляди души на бригада „Гоце Делчев“, но българските униформи на батальон „Гоце“ са от „завзетите от партизаните на Тито“ български военни складове…
Обърнете внимание на съдбата на бригада „Гоце Делчев“ ( създадена като част от Българската армия) и титовия батальон „Гоце“( създаден в Гърция) – българите от бригада „Гоце Делчев“ са брутално избити по заповед на Тито, когато отказват да бъдат пратени на Сремския фронт, а искат да бъдат изпратени в Егейска Македония.
Докато верният на Тито Илия Димовски (Илиас Димакис в Гърция) е изпратен да защитава интересите на Югославия ( всъщност Сърбия) в последвалата гражданска война в Гърция!
Понеже в Република Северна, реално политически Сръбска, Македония обясняват, че сърбите избиват на Кървавия Божик не българи, а „етнически“ македонци националисти…
Защо ли сърбите са притеснени от искането на българите от българската бригада „Гоце Делчев“ да отидат в Егейска Македония?
Последната гръцка статия отговаря, според мен, на този въпрос – явното разбирателство между българите и гърците на ЕЛАС.
Разбирателство, което очевидно притеснява както Тито, така и Сталин, и Чърчил!
1
Формирането на бригада „Гоце Делчев“ започва в София по инициатива на Главното командуване на Българската армия на 11 септември 1944 г. Официалното ѝ начало датира от 14 септември, когато за целта е прието постановление № 30 на Министерския съвет на правителството на ОФ.[1]
2
Батальонът „Гоце“ е формиран на 2 август 1944 година в костурското село Поздивища с решение на областния комитет на Комунистическата партия на Гърция за Македония, скоро след като Славяномакедонският народоосвободителен фронт (СНОФ) е разпуснат.
„Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон – Уикипедия“ https://bg.m.wikipedia.org/…/%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD…
3
През юни 1944 г. започва формирането на славяно-македонския батальон на Илиас Димакис , който носи псевдонима Гоце Делчев .
От юни 1944 г. започва завръщането на бунтовниците, но очевидно имайки съответната директива от югославяните, те не се присъединяват към други секции на ELAS, нито в домовете на завърналите се, вместо това остават събрани в големи групи и пътуват из Корестия, пропагандирайки по селата .
И мъжете, и младите жени, завърнали се от Югославия, бяха с нови дрехи и военни обувки, носеха червената звезда на югославските партизани на кепетата си и малка снимка на Тито в горния джоб на гърдите. Всички те носеха червен шал като яка.
Накрая – бяха оборудвани с нови английски картечници Брент, очевидно от онези, които англичаните щедро предоставяха на партизанските части на Тито.
Малко по малко в този отдел всичко придоби славянски тон . Повечето от мъжете бяха облечени в униформи на българската армия , взети от партизаните на Сръбска Македония . Това облекло беше от складове на българската армия, попаднали в ръцете на партизаните.
Униформите бяха нови, а хората на Гоце с гордост пазеха българските отличителни знаци (еполети, копчета, корони и ленти на шапката и др.). Освен това, частите на „Гоце“ използваха български военни заповеди, говореха местен диалект, изкривен със сръбски думи, и изучаваха славянската писменост в късните часове.
3
ΕΑΜ
Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο
Фронт за национално освобождение
ΕΛΑΣ/ЕЛАС
Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός
Гръцка народна освободителна армия
KKE
Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας
Комунистическа партия на Гърция
SNOF/СНОФ
Славяномакедонски народоосвободителен фронт
NOF/НОФ
Народоосвободителен фронт
Τάγμα Εθελοντών Доброволчески батальон
През септември 1944 г., с решение на Македонското управление на KKE, в района на Костур е създаден „Славяномакедонският батальон“, който е прикрепен към „отряда Вици“ на 28-ми полк от 9-та дивизия на ELAS.
Απόσπασμα Βίτσι – отряд Вици
Βίτσι – Вич, често членувано Вичо, също Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици), е планина в Западна Македония, Гърция.
…
„Славяномакедонският батальон“, официално II/28-ми батальон, достига септември 1944 г. численост от 800 души. Славяноговорящите авантюристи, комитаджиите и охранисти (членовете на „Охрана“) , бяха повечето от тях.
Негов лидер е Космас Спанос, който скоро е изтласкан от Илиас Димакис, известен с прозвището „Гоце“.
Той, с политически съветник (σύμβουλος – σύμβουλο в падеж, не σύμβολο) Керамидчиев, се опита да оспори контрола на ELAS в Северозападна Македония.
…
Разкриването на техните планове доведе до реакцията на ръководството на KKE, което инструктира 28-ия полк на ELAS да унищожи „Батальона Гоце“.
4
Обезпокоена, KKE реши да спре набирането на славяно-македонци (сърбо-македонци е терминът, използван от KKE в документите от онова време), хората на Гоце (Илиас Димакис) и славяноговорящият батальон на Аридея-Едеса, с численост 545 души, тайно заминаха за Югославия
5
Но що се отнася до българските окупационни войски в Гърция, новото проруско правителство на България, след консултации с E.L.A.S. от 11 септември 1944 г. , създаде система на българо-гръцки дуализъм в Тракия и Източна Македония, формиране на смесени “ революционни комитети “ , в които участват представители на новото проруско българско правителство и представители на Е.А.М.-Е.Л.А.
В рамките на неофициално и неясно договорено двувластие , въоръжените части на E.L.A.S. влязоха без бой като “ освободители “ в Дедеагач на 11 септември, в Кавала и Ксанти на 12 септември, в Серес и Комотини на 14 септември 1944 г. и т.н., но без българските войски да се изтеглят от “ освободените “ без бой градове в Тракия и Македония.
В резултат на това синьобялото знаме (гръцкото знаме) се вее до българското знаме в общински служби и други сгради в райони на Северна Гърция под двойна власт
…..
Следователно специалните условия на освобождението на Гърция през 1944 г., т.е. нейната некомунизация по време на освобождението (за разлика от комунизацията на другите балкански страни през 1944-1945 г.), безспорно се дължи на Чърчил . Но Освобождението само по себе си , т. е. окончателното евакуиране на германските и българските окупационни войски, е недвусмислен резултат от настъплението на 3-та украинска армия към гръцко-българската граница през септември 1944 г.
