От 1881 г. в махалата Стамболиолу съществува и действа педагогически лицей „Мария Лурдска“, поддържан от Загребската провинция на обществото „Сестри на милосърдието на Св. Викентий от Пола“. Учебното заведение се развива до пълна гимназия и се утвърждава като едно от елитните девически училища не само в града, но и в цяла Одринска Тракия. Структурирано е в три степени четири начални отделения, четири общообразователни прогимназиални класа и три педагогически гимназиални класа. Преподаването е главно на немски език, а като втори чужд език в по-горните класове се изучава френски. Ученичките от български произход изучават още български език и литература, а тези, които са от православно вероизповедание, учат и вероучението на родния си език. Предназначението на учебното заведение е да подготвя учителски кадри и затова в гимназиалните класове са застъпени различни педагогически дисциплини – възпитание, дидактика, методика и история на педагогиката.
През учебната 1911-1912 г. в педагогическия лицей „Мария Лурдска“ учат 202 девойки, от които 70 българки от Царство България и Одринския вилает, а останалите гъркини, еврейки, арменки, туркини и др. Ученичките в трите гимназиални класа са 38, от които 28 българки (25 от България, 3 от Османската империя). Прогимназиалните класове наброяват 72 ученички, от които 30 българки (15 от България и 15 от Османската империя). Преподавателското тяло се състои от 12 монахини, предимно хърватки, и две цивилни лица – учителка и учител. В навечерието на Балканската война управителка на лицея е Мария Йозефа, а секретарка Текла Делач, и двете хърватки. На 18 май 1912 г. те изпращат изложение до българското консулство в Одрин, с което дават подробни сведения за структурата, програмата и персонала на девическия педагогически лицей „Мария Лурдска“ и молят за ходатайство пред Министерството на народното просвещение в София за признаването му като пълно средно учебно заведение според българското законодателство. Избухналата няколко месеца по-късно Балканска война не позволява това да стане факт.
Просветното дело на католиците в Одрин се допълва от две ос- новни училища „Св. Елена“ за момичета, поддържано от облатките успенки, и друго за момчета, ръководено от възкресенците.
