Пела е античен град, столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на Филип II Македонски и Александър Македонски.
Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на XVIII век, пише в пътеписа си за Османската империя:
„Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.“
В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:
„ Пела… населението му е изцяло българско… Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.“
Останките от древния град Пела се намират в местността Градище при старото българско село По̀стол или понякога книжовно Апостол (след 1926 г. прекръстено огново на Пела), на около 40 км северозападно от Солун. В миналото, сред местното българско население, мястото е било познато като „Пел“.
Археологически разкопки за първи път са извършени в 1957 година, когато е изследвана цяла Пела и постепенно са открити важни обекти от религиозния характер на античния град, сред които е Храмът на Афродита и на трако-фригийска богиня Кибела, олицетворяваща природата и нейното плодородие.
