Константин Иванов Фичев е в компанията на Ivanka Tsarova.
Това е наша стара семейна рецепта от Бабадаг – тулчанско. Ето как е пристигнала при нас и вече пет поколения с голямо удоволствие се приготвя вкъщи, особено през летните месеци.
След участието на дядото на дядо ми в ученическия легион по време на сръбско-българското мурабе е станало невъзможно за него да остане в Търново, поради някакви недоразумения със Стефан Стамболов. Въпреки близостта на генерал Иван Фичев, който е брат на дядото на дядо ми със Стамболов, все пак той е предпочел да излезе извън пределите на тогавашна България, но все пак на място с компактно българско население, каквото е и до днес населението около град Тулча в днешна Румъния. Там моят праотец е отседнал на квартира при местен българин, чието лично име не е стигнало до мен, но фамилното е Маслинков. За голям късмет обаче този хазяин имал хубава дъщеря и така ден след ден младият Константин Иванов Фичев и младото момиче Рада Маслинкова започнали все по-често да прекарват време заедно. Нещата се развили по най-естествения начин и двамата се оженили. Някъде по същото време дядото на дядо ми е опитал за пръв път това ястие, понеже то често се готвело в къщата на младата му съпруга. През 1891 г. им се ражда първородният син Иван Константинов Фичев, който е мой прадядо. След това младото семейство се преместило в Букурещ, където дядото на дядо ми отворил книжарница с кафене, а после с тях рецептата пристигнала и в София, когато се преместили вече за последен път. Та така дядо ми Константин Иванов Фичев, който се родил през 1933 година в старата семейна къща на улица Султан тепе, непосредствено до улица Оборище и Военната Академия, често с апетит опитвал тази рецепта, която баба му Рада му готвела. Тя научила и снаха си Данка да я готви, а после дядо ми вече години след това обяснил на баба ми Йоанна в Троян как да му я прави. Та така тази рецепта стигна до мен след всички тези години и минала през толкова поколения. Тя се реди на пластове като най-отдолу се задушава лукът и червените пиперки, после се слага пласт измит бисерен ориз, а най-отгоре се подреждат шайбите белени домати. Къкри на слаб огън под капак, като от време на време се долива по малко вряла водичка до готовност на ориза. Накрая се подправя с девисил или както по Дунава наричат тази подправка със старобългарското й име – лющян.
Чудесна кулинарна история нали..?
