Праправнук на летописеца поп Йовчо произвежда собствен модел радиоапарати, които са без конкуренция през 30-те години на миналия век
Наскоро попаднах на интересни сведения за русенеца с тревненски корен – Сава Алтимирски, един от най-големите производители на радиоапарати у нас през периода 1937-1944 г. Житейската му история е разказана от сина му доц. д-р Емил Савов Алтимирски – радиоинженер, декан на факултета по комуникационна техника и технологии на ТУ – София през периода 1991-2000 и 2004-2007 г. и е публикувана на сайта – roustchouk.bg.
Сава Ангелов Алтимирски е вторият син в семейство със седем деца. Роден е през 1907 г. в Русе. Баща му Ангел е от село Алтимир, Врачанско, откъдето идва фамилното име, а майка му – Стефана е родом от Трявна. Майка й Пенка /р. 1851 г./ е дъщеря на Стойно Михалев Буюклийски /р. 1820 г./ и Цвята Попйовчева Икономова /1822-1892/ – една от дъщерите на летописеца Поп Йовчо. Не успях да открия повече сведения за съпруга й Митю Момчилов, с който имат четири деца – Христо, Димитър, Радка и Стефана. Поради настъпилите трудности по време на войната /вероятно Балканската война/, семейството се мести в Бяла, разказва доц. д-р Емил Алтимирски. Първите години там са изключително трудни. Дядо му Ангел умира след Балканската война от болести и рани, придобити на фронта. Съпругата му Стефана разпродава всичко, за да изхранва децата си. Преди войната Ангел е представител на “Сингер”. Останали са и няколко шевни машини на склад, които тя също продава. Когато собствениците установяват липсата, ги дават на съд. На делото адвокатът на Стефана води пред съда седемте гладни деца. И “Сингер” оттеглят иска си и опрощават дължимата сума. Нещо повече – отпускат еднократна помощ, за да помогнат на семейството. Сава и по-големият му брат Петър, работят в една тухларна още от деца. Собственикът е доста богат. Негов приятел вижда потенциала у двамата братя и им прави необикновено предложение – да им купи едно шаси от “Форд”. Те се съгласяват и на неговата база правят малък автобус за превоз на хора. С него започват да извозват пътници от гарата до Бяла. След година вече са се издължили напълно и имат не едно, а четири „рейсчета“ за превоз на хора. Поддържат автобусен транспорт по линиите: Русе – Бяла – Търново и Свищов – Бяла – Търново. Същевременно Сава Алтимирски усвоява и изкуството на фотографията. По това време доста хора заминават за Америка и Австралия, за което са им необходими експресни снимки. Той се възползва от пазарната ниша и се специализира и в тази насока. Автобусните линии също вървят добре. Братята събират достатъчно капитал, за да закупят една хубава сграда в Русе, която превръщат в хотел. Тя се намира до старата поща в града. Сава мечтае да учи радио и телевизия. Сам изучава английски език с помощта на аудио курсове на грамофонни плочи. През 1935 г. заминава за Америка. Пристига в Чикаго и се записва в професионалното електрическо училище “Койн” (Coyne Electrical School). Изучава радио и телевизионна техника, като работи извънредно, за да се издържа. Завършва през август 1936 г. като първенец на випуск от 1800 души. Предлагат му работа в най-голямата фирма за радиотехника RCA (Radio Corporation of America). И той приема предложението с уговорката, че ще работи само докато събере необходимите средства, за да се върне в родината си. Междувременно успява да договори представителство в България на известната фирма за радиапарати „Пилот“. След десет месеца се завръща в Русе, като дипломиран специалист – инженер. Отваря работилница за ремонт на радиоапарати в центъра на града. Скоро след това разработва и започва производството на собствени модели радиоапарати с марка „Бралт“ (съкращение от Братя Алтимирски). Отначало купува основните радиочасти от фирмите вносителки: бобинни блокове, трансформатори, кондензатори, високоговорители, радиолампи, потенциометри, ключове, фасунги и др. После започва да внася части директно от утвърдените европейски производители. Шасито, скалите и механизмите се правят във фабриката в Русе. Дървените кутии на апаратите се изработват в дърводелски цех. Разработката на схемите и дизайнът на апаратите са дело на Сава Алтимирски, който си поставя амбициозната цел да развие цяла индустрия. Първоначално започва да произвежда различни модели, както сам ги нарича – “за бедни и за богати”. Голем негов успех са радиоапарати, специално разработени за селата. По това време почти всички села в страната са без електричество. Затова той разработва нови акумулаторни апарати. Новото, което прави е, че замества сложната, дотогава, суха батерия с по-опростен модел. “Селското” радио на Сава Алтимирски става номер едно по продажби в страната за периода 1938-1939 г. Той практически остава без конкуренция. Разработва още модели и достига производство от 5000 апарата годишно, нещо невиждано дотогава за България. Наема голяма къща и започва серийно производство на радиоапарати „Бралт“, радио-грамофони и усилватели. Тъй като са по-евтини от вносните, те са предпочитани у нас. Като кумира си Форд, който иска да постави света на четири колела, амбицията на Сава е „да постави радиоапарат в дома на всеки българин“. Синовете му още пазят грижливо изработен надпис, стоял на видно място в дюкяна му – “Страна без собствена индустрия е колония“. Показателен е фактът, че Сава Алтимирски е в първата десетка на най-надеждните хора, на които Народната банка в Русе е готова, по всяко време, да отпусне неограничен кредит. През есента на 1939 г. директорът на русенския клон на БНБ кани радиоспециалиста на среща и му предлага да му отпусне кредит, за да се подготви за трудностите на започващата война. Сава приема предложението и прави голяма доставка на резервни части и материали: бобинни блокове и високоговорители от Италия, радиолампи „Тунгсрам“ от Унгария, съпротивления и кондензатори от Германия и др. Директорът на банката му предоставя безвъзмездно последния етаж от сградата на БНБ в Русе, където да се съхранява стоката. Благодарение на тази прозорливост, по време на Втората световна война, фирмата на Сава Алтимирски поддържа производството на радиоапаратите „Бралт“, които остават качествени и достъпни като цена. Най-после техният собственик намира време и да се ожени. Заедно със съпругата му Елена имат двама синове – Веселин и Емил. Към края на войната семейството е в стабилно финансово състояние и „нещата изглеждат добре“. Но след 9 септември 1944 г. настъпват драстични промени. Новата власт национализира всичко, което Сава е успял да съгради. Производството на радиоапарати е спряно и остава само ателието за поправка на радиоапарати. Работата намалява и той решава да остави ателието в Русе на по-малкия си брат Никола и да се премести със семейството си в Търново, където започва всичко отначало. Тъй като не желае да влезе в държавния сектор, единственото, което му позволяват да прави, е ремонт на радиоапарати. Принуждава се да обикаля селата вечер, за да ремонтира своите модели. За семейството му настават тежки дни. След Търново живеят в Дряново и Две могили, докато след 1956 г. се установяват в София. И досега по-старите софиянци помнят „работилницата на Савата“, защото след 1980 г., тя е била единствената, където са се ремонтирали лампови радиоапарати. Въпреки всички трудности, той продължава да работи до последно. Не спира да изучава новостите в сферата на радио-телевизионната техника. На 70-годишна възраст Сава научава всичко за транзисторите и УКВ апаратите, на 80 – изучава и цветната телевизия. До последно разработва най-различни устройства за поправка. Когато е на 93 години, най-после решава да спре активна работа, като година и половина по-късно, през февруари 2002 г., си отива от този свят.
Подготви
Галина Иванова
