КАПАНЦИТЕ ОТ РАЗГРАДСКО
В Североизточна България сред групите старо българско население капанците заемат особено място. Въпреки сложните историко-демографски процеси, характерни за областта, капанското население успява да се запази и обособи като най-устойчивата компактно заселена локална група с ясно изразено самосъзнание, намиращо изява и в самоназванието „капанци“. Това самосъзнание за принадлежност към определена група не само не противоречи на общоетническото, националното, но дори го подхранва и укрепва, тъй като по отношение на останалите групи капанците се считат за най-старото и чисто българско население.
Друг факт, който определя научните съображения за етнографско проучване на капанците, е, че те векове наред съжителствуват и са в непосредствен битов и културен контакт с две други български локални групи – хърцои и балканджии. Тази етнографска ситуация е типична за протичането на консолидационните етнически процеси в историческото развитие на българския народ.
Българското население в Разградско винаги е запазвало своя континюитет въпреки развилите се тук през вековете сложни и динамични етнодемографски процеси. Твърде чести и характерни са били преселническите движения, в резултат от които в района се настаняват заселници от различни краища на страната. Миграционните процеси са онзи главен фактор, който довежда до специфичния етнографски състав на днешното население в този регион. То е представено от различни по своите етнографски и диалектни особености групи. Между тях са следните: капанци и хърцои (локални групи от старото българско население), балканджии, тракийци, добруджанци и съвсем малко шопи.
Както показват известните данни от преселеното по-късно население най-многобройна е групата на придошлите от Балкана. По-компактно те се заселват и живеят в селата Завет (дн. гр. Завет), Благоево (дошли от Дряновско), Каменар (от Еленско), Побит камък (от Габровско и Тетевенско). Отделни семейства на преселници балканджии има и в други села, главно в източната част на района. Добруджанците, тракийците и преселниците от западните български области са пръснати в незначителни групи по селата. Сравнително ново, преселено от различни места, е българското население в селата Голям Поровец, Малък Поровец и Черковна.
Капанците в Разградско живеят в селата Каменово, Топчии, Дряновец, Осенец, Кривня, Сеново, Хлебарово, Езерче, Гецово, Ушинци, Желязковец и в старата, т.нар. Доброшка махала в Разград. Към локалната група на капанците принадлежи и населението на селата Садина, Опака, Паламарца и Гагово в днешна Търговищка област.
За почти всички капански села са запазени историко-демографски сведения в документи от епохата на османското владичество. Те дават сигурни основания да бъдат определени като стари български селища отпреди завоеванието. Още повече, че много от капанските села се срещат в исторически документи от ХIV-ХIX в. с днешните си български имена. Същевременно капанската група е ограничавана и като обособена локална група в рамките на по-широката етнографска общност на полянското население в Североизточна България.
Капанци – БАН, 1985, 5-7.
