На 16 ноември 1893 г. голямата словесна аула в Московския императорски университет е препълнена от учени, преобладаващо сърби, хървати, чехи, словаци, поляци, руснаци. В този ден доцентът по славянски езици и професор във Варшавския университет Пьотр Алексеевич Лавров публично защитава дисертация „Обзоръ звуковыхъ формальныхъ особенностей болгарского языка“ за придобиване на степен „доктор“ по славянска филология. Събитието предизвиква небивал до този момент интерес сред лингвистичните среди в Европа. В публиката са и почти всички българи пребиваващи в Москва.
Научният труд среща и яростна критика. След двучасова реч, известният проф. Р. Ф. Брандт накрая признава „Макар за малцина, но Вашият труд ще донесе голяма полза“. Не би! Дисертацията веднага е отпечатана и разпространена във всички славянски университети. В нея Лавров безпристрастно слага неопровержими научни граници на българския език. Книгата въздейства върху лингвистичната наука, провокирана да разбере кой е българския народ и връзката на Кирил и Методий с неговия език.Самият Пьотър Лавров никога до този момент не е идвал в България, но говори чист българския език, който учи главно в контакта със своя студент Тодор Влайков, от когото взаимства и публикува пирдопски песни в книгата.
Дълги години Лавров е главен сътрудник на проф. Александър Дюверноа, който се занимава и с Кирило-Методиевото дело. След смъртта му (1886 г.) Лавров завършва и издава до 1889 г. в 9 тома първия речник на българския език, съдържащ около 20 000 думи.
В своя „Обзоръ“ Пьотър Лавров преди всичко излага източниците, които ползва. Между тях са ценни български ръкописи от ХII век, които намира в московските библиотеки и в частни лица. От тях Лавров се запознава със старобългарския език, вкл. и с наречието, използвано от Кирил и Методий за първата азбука. Следват грамоти, сборници и литературата на предмета. Ученият засяга фонетиката на българския език, като разглежда гласните, носовките, глухите гласни, произношението на някои букви, съгласните, морфологията и пр. В Приложението са поместени два откъслека от Манасиевия летопис, страници из един сборник от 1348 г., страници от Парамейника на Лобков, Легендата за св. Алекси, человек Божи, Откровението на апостол Павел, нещо за св. Андрея и накрая речник.
Научният труд на Лавров решително въздейства и сред българските учени, като по това време в София заседава комисия, в която някои искат да направят правописен преврат и да затрият букви и звукове…
След този труд Пьотър Алексеевич Лавров изцяло подчинява научната си дейност на българския език. През 1894 г. заминава в Атон, където изследва ръкописи от Атонските манастири. Проучва основно диалектологията в историята на българския език, дейността на Кирил и Методий и техните ученици Климент и Наум, събира и изследва апокрифна литература. Научните му публикации са за Панонските жития, Похвалното слово за Кирил, Житието на Методий и „Дамаскините“. Участва през 1900 г. в руска академична експедиция в Македония заедно с професор Н. Кондаков. Изследва ръкописите в Охридската църква, Слепченския манастир и други места и ги класифицира по палеографски признаци. Заключението му е, че говорите в Югоизточна Македония са част източното наречие на българския език, в Средна и Западна Македония от западното наречие на българския език, а само в най-северната част от фонетична гледна точка има някои елементи от сръбския език.
