Мисловщицкият манастир „Успение Богородично“, наричан още Велиновски се намира в подножието на Ездимирска планина, в живописното дефиле на река Клисурска, на левия й бряг, и на около 2 км североизточно от село Велиново (до 1950 г. се е наричало село Мисловщица). Най-бързия начин да се достигне обителта е като се спре колата на около 1 км преди Велиново, идвайки от Фолиповци (като знак точно там има старо изсъхнало дърво), следва стръмно спускане до рекичката, прекосява се, след което изкачване между храсти и дървета, и пред погледа изниква нерадостна гледка.
История:
Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлият тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и рзвитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и еродиран за времето си, бил е в „Света гора“, учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840 г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира. За революцинната си дейност, макар и вече в напреднала възраст архим. Мисаила бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880 г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години (1837-1880г), погребан е в двора на цървата „Св.Петка“ в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци и черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи. Със смърта му през 1960 г. обителта престава да действа. От тогава насам тъне в запустение и разруха.
Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс обхваща манастирска църква и жилищна и стопанска сграда, като последните две са почти напълно разрушени. Допреди 20-тина години те са били в сравнително добро състояние. Жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура, но…..
Манастирската църква поначало е била малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход на юг. Тя е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като са употребени и дървени сантрачи. Апсидата й е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. Корабът на църквата е покрит с полуцилиндричен свод. Мисловщицкият манастир, аналогично на синхроничните му църкви от Знеполе и Горнострумеките земи, през Възраждането е разширен на запад. На западната фасада е оформена широка арка, която обединява кораба на църквата с пристроената част.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979 г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник.
Описаното по-долу, е това което е заварено и открито по време на реставрационните работи под ръководството на Б. Дживджанова: „Новоразкритите стенописи разкриха иконографския регистър и въз основа на тях можем да кажем, че при изписването на църквата е застъпен съкратеният иконографски регистър. Над декоративния цокъл са изписани правостоящите светци, а над тях — бюстовете и допоясни изображения, следвани от сцените на Страстите и Празниците. От втория пояс, с изображенията на правостоящите светци, в апеидата на олтарното пространство са изписани великите църковни отци — Св. Григорий, Св. Василий (в ляво от прозорчето и Милизмоса), Св. Йоан Златоуст и Св. Силвестър папа Римски (в дясно). До него, на източната стена, съгласно канона е изписан Св. Роман, а на южната стена — Св. Кирил Александрийски. В кораба на църквата на южната стена са разкрити 4 изображения. Последното от тях е на Св. Михаил, който съгласно канона охранява южния вход. От третия пояс са разкр „и допоясните изображения на Св. Григорий, Св. Яков и Св. Спиридон, изписани в правоъгълни полета в олтарното пространство. Пред иконостаса, в кораба на храма, този фриз има нова интерпретация. Виещи се ластари оформят кръгли полета като медалиони, в които са изписани бюстове на светци, поставени в четирилистни цветни чашки. В западната част на този пояс е изписана сцената — Изцеление на слепия. На източната стена този пояс е зает от Видението на Св. Петър Александрийски — в ляво от апеидата, и от Разговора между Йосиф и Мария — в дясно. Четвъртият пояс — поясът с цикли от Празниците и Страстите
Христови, започва с Благовещение, от източната стена, изписано от двете страни на апсидата. На южната стена той продължава с Рождество Христово, с Кръщение, Лазарово възкресение и Изцеления на хромия. На западната стена е изписано Влизане в Ерусалим, а от стенописите на северната стена са запазени отделни фрагменти от последната сцена — Слизане в ада. В проскомидията е изписан Св. Стефан, а на полето между апсидата и проскомидийната ниша — Св. Симеон Стълпник. В апсидата, над Великите църковни отци и Мелизмоса, е Богородица Ширшая Небес, фланкирана от бюстове на ангели.
Стенописите на Мисловщивския манастир „Св. Богородица“ са еднослойни. Те са надживописвани през 1924 година от йеромонах Методий, но след почистването им при проведената консервация и реставрация през 70-те години на XX век, те са разкрити в първоначалния си вид. Изпълнени са в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен върху фин грунд, който е положен над хоросановата мазилка. По своя стил те се отделят от синхроничните им стенописи и макар и да разкриват известна близост със стенописите от Трънския манастир, те са дело на друг зограф. Известна близост е регистрирана и при архитектурното решение на южните фасади при двата манастира. Тези аналогии, както и стиловите белези на стенописите и архитектурата дават основание Мисловщивския манастир да отнесем към XVI—XVII в. Особено внимание заслужават ясно изявените контакти със западната църква както при архитектурата — кръстатия свод, така и при стенописа — изображението на Св. Силвестър папа Римски.“
За съжаление от стенописите днес са останали само тези в апсидата, при това в изключително лошо състояние. Би било редно някога при реставрация и възстановяване на манастира (дай Боже), стенописите да бъдат върнати на мястото им.
Използвана литература:
1. А.Грабар – Няколко средновековни паметници в Западна България, ГНМ, т. III, 1921 г., стр. 286-296.
2. Г. Стойков – Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г., стр. 117-121
3. Димитрина Митова-Джонова – Археолгически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., стр. 34-36.
4. Николай Илиев – Мисловщичкият манастир „Света Богородица“, София, 2001 г.
