Гърция

София – Едеса – Флорина – Кастория – Св. Ахил – Пустец – Мали Град – Долна Горица – Корца – Прилеп – София

 

19 септември

Градът на водите в Северна Гърция Воден, на гръцки Едеса Edessa

Античното име Едеса е възстановено през 1923. Градът е разположен на река Вода, на гръцки Водас Vodas. По време на Симеон Велики селището е в границите на Първото българско царство. Пътешественици описват през 19 век Воден като български град на водите. След балканските войни градът остава в границите на Гърция.

Пътят до Воден минава през древния град Пела, където има музей и археологически разкопки –една от столиците на антична Македония. В района минаваме през китни села с красиви къщи в средиземноморски стил, старателно обработвани градини, бухнали зокуми  и насаждения от овошки и лози. Повечето гърци се разхождат с пикапи. Неа Пела е индустриална зона, което личи от складовете, малки фабрики и крайпътни таверни.

Яница днес се нарича Ениджа Вардар, в чиито някогашни блата се е крил Постол войвода, Ениджевардарското слънце. На отбивка се вижда табела за Аридея, някогашното Съботско, после за Верея, някошния Бер.

Пътуваме в разгара на грозобера и на предсрочните избори в Гърция.

След равното, окъпано в слънце, изниква град Воден със своите щедри води, водопади и белота, разположен на високото плато.

В центъра на града до варошата с водопада виждам блага възрастна жена, която бели печени чушки. Инстинктът не ме е подвел, че е от “славяногласните елини”. Заговорвам я на български и провеждаме разговор.

 

Паметник на македоно-махите в село АРГАС убити от….. За гърците македоно-махите са герои, но не и за ВМРО. Правим снимки,  дъжд и орехи

Силянов – той описва случката как трима гъркомани са обесени на онова дърво от българските комити – май от Постол войвода

 

Дядо Георги  с магарето 81-годишен старец от село Каривия, вехто – Тейво, Керася-та – младите не говорят езика. В селото живеят само осум старци, други осум са во Воден. Чукаф ореи тука. СПОЛАЙ ТИ

Пътуваме към Лерин, Флорина и пейзажът става по-индустриален. След Флорина тръгваме към о. Св. Ахил. По пътя виждаме отбивка за с. Писодери, на български Песодери

Започваме да се изкачваме по планината към Преспа – 58 км по шеметни завои, минаваме край планинския курорт Вигла следва Антарктико с рушащи се къщи.

Завиваме към Преспа.

Дядото…!!!

Село Герман, църквата „Св Герман” от 11 век – зад иконостаса има надпис на дарителите, които са със славянски имена

Баба Трандафила от Лемос, Раби – край цветята, говори български 

Тук се събират 3 граници – селски туризъм, идват да работят албанци от Корча, както и от Мала Преспа, Албания. Всъщност по езерото пътят е кратък, но ще се отвори, ако се приеме проекта за отваряне на 20 км безвизова зона. С едно кайче ще се обикалят 3 държави.

ЧУН, ЧУНКА – трикоруба дървена лодка отпреди 100 години днес е модернизирана.

ОСТРОВЪТ Ag. Achilleios

патриаршеска църква „Св. Ахил“. Някъде в нея, близо до една от стените е
открит и гробът на Самуил

И до днес това е един от малкото известни гробове на български владетели.
Част от царската плащеница на Самуил се намира в музей в Солун

“Риба има ли?”

“Кане”

Белят чушки и правят айвар и лютеница за туристите.

На остров Св. Ахил живеят около 20 души, мъжете ловят риба.

В езерото има краб (шаран), клен (кефал) плотици, мренки. В езерото има водни змии (няма страшно, не хапят, да не ти дойде само в нозе).  викат им йошки. Из острова пасат крави.

Рибарите я продават на търговец на риба.

Младите бегат в костур, Лерин, в Герман, навсякъде, където има  работа.

Кучето Горан – шарпланинец, овчарско куче, казва човек от село Каменица, до Делчево, Македония.

На острова идват и български туристи чрез фирмата “Искони”.
ЕДНО МАЛЕЧКО УЗО.

Верица Ефтимова – македонка от Кочани, женена за Коста от Гърция, живее на острова от 1985 г. Хотелът е построен през 1998, има места за 33 души. На острова живеят 22 души, занимават се с риболов и животновъдство, гледат крави. На острова идват туристи от Белгия, Израел, Испания, ИТалия, Германия, вече и българи с фирмата „Искони”. Тук се организара пленер на български художници от 2001.

Специалитет – шарн, рибена чорба, баници – със сирене и с пипер. Хотелът е семеен. Плановете са да се направи галерия, има около 150 картини от български художници.

 

Мъжът й Коста имал стара къща, където при разкопките е живял археоолгът Николас Муцопулос.

Книгата „Базиликата Св. Ахил в Преспа” на Николас Муцопулос – книгата е издадена от Лука Станчев

 

Островът е малък, свързан е с понтон с брега.

Свекървата разказва: Преди в селото имало над 100 души – 80 деца заминали заради гражданскаат война

Герман е имало 3 хил. Души, Антаркико също, имало е работа – оран, ниви, риболов, хората са мигрирали през 1949, по-малките деца под 2 години ас останали тук, така фамилии се разделили

Да се отворят границите, на 20 км зона между албания и Македония, за да може с лодка ад се обикаля цялото езеро.

Забранено е строителството до езерото

Мостът е направен през 2000 година

През 1997 има силно земетресение, 5 по рихтер и държавата отпуска пари да се построят къщи, има и програми. През 1998 има само 3 хотела.

Рибарят Ставрос от с. Нивици, Флорина, 60-годишен

 

Саравес – Нивици

 

Лука Станчев, Пловдив, издава книга за Св. Ахил

 

Село Руля – на гръцки Котас – Кота от село Руля, правим снимки……

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.

Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. През пролетта на 1898 година Коте заедно Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи – Касим бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н. Коте е заловен е от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.^[1

Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас. Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества – на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.

Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на валията Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английския консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни 1904 година войска обгражда Руля и Коте без съпротива се предава. Оведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.^[8]

Според друга версия за смъртта на Коте – той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.^[9] Османският отряд, заловил Коте на 9 юни 1904 година, е воден от андартския капитан Павел Киров. Според гръцка дипломатическа документация Хилми паша лично е изтъкнал пред гръцкия консул в Битоля Димитриос Калергис заслугите на Каравангелис за намирането и залавянето на Коте.^[10] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и е обесен.

След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име – Котас. Родната му къща е превърната в музей, а на входа на селото има голям негов паметник.

 

КОСТУР КАСТОРИЯ KASTORIA

 

Баба Люба Шамова, Костур, до черквата “Св. Никола”, до митрополията – там има мозайка Каравангелис и Павлос Мела.

 

Баба Люба е от село Черешница, Поликерсо,  говори български език, има приятели в България, а също и роднини, пее ми стари песни

Имало е 500 души, сега има само 12 души, станало е вилна зона на богати хора от цяла Гърция.

Тя не разбира кирилското писмо, но говори на български.

Слязла е от Черешница от 1947 година, ходи се през лятото в Черешница. Мъжът й имал мандра. Обикаляла е много из Европа, синът й е в Америка. Била е домакиня.

Баба Люба търси думите и си помага с гръцки.

Едно време преди 50 години тука пее български, но се забрави, не може да пише, нито да пее. Се заборави. В селото се събирахме по къщите да пеем.

 

Преди 100 години дядо й Коле Киров отишъл в Америка, живял и работил, после отишъл във Варна ,купил 3 къщи и лозя. Когато дошли комунистите, му взеха къщите. Във Варна тя има братовчеди.

 

 

Тук говорим гръцки, и други говорим наши. Синът ми знае, разбира. Дядото на баба Люба имал имоти във Варна, 3 къщи, лозя, но му ги взели комунистите. Ходила е във Варна с майка си.

Баба Люба е научила езика от майка си, баба си. Синът й разбира, но не говори.

 

Селото й е до Вишини, Блаца и после се качваш горе и долу наше село се пули. Горе е Вичо –планина, аскере, авиатори, ски център.

 

Леле, леле, мамо

Молям ти се, мамо

Яс ка него не го сакам

Не ме прави….

Майка ми мй е правеше да земам едно дете

И а  молам на майка ми да ми го даде тое дете

Много песни знаеше, ама ги забравих. Всички избегая. Преди се събирахме, пеехе песни.

 

Недялка Цветанова Димитрова – приятелка на баба Люба от София, даскал

Пише й писма и понеже баба Люба не знае кирилица, Неделка й пише на български, но с гръцки букви. 

Преди беше много лошо, не можеше да говорим на улицата, сега е по-свободно.

 

20 СЕПТЕМВРИ, Мала Богородица

 

Село Загоричане, Василeада Vasileiada

432 жители.

южните поли на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици).

на около 20 от номовия – Костур.

 

В 15 век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.^[1] През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и селото си спечелва прозвището Малка София.^[2][3] През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков.^[4] След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов.^[5]

 

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Загоричани живеят 3300 жители българи.^[9]

Загоричанци активно участват в Илинденското въстание, по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.^[10] Според друго сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Загоричани са изгорени всички 680 къщи и са убити около 150 души старци, жени и деца

Насилие от Андарти –

След гръцката катастрофа в Гръцко-турската война и Лозанския мир в селото са заселени 33 гръцки бежански семейства от Понт, общо 112 души.

Основна забележителност на Загоричани е църквата „Въведение Богодорично“. Църквата е голям храм – 24 на 14 метра, разположен в центъра на селото. Изграден е върху основите на по-стара църква и е осветен на 10 май 1861 година, за което свидетелства надпис върху мраморна плоча на южната стена. Църквата е трикорабна, като левият кораб – женското отделение – е посветен на Свети Николай, а десният – на Свети Йоан Богослов. В храма има ценни икони, по-стари от църквата

Елени Типоа – Лена Типоа, Типоа Типовски имам братовчеди, на гръцки е Типоа

В селото живеят 500 люде, от тях 300 знаят езика. 200 люде са маджири, преселници от Кавказ, Керасунда дойдоха и взеха къщите и нивите на бежанците в България , Скопие. Дойдоха през 1924.

 

Дюкян в Костур – в началото на Костур

Младите не знаят езика.

 

Църквата “Въведение Богородично” е заключена с голям ключ. Попът е грък.

Църквата е от 1861 година.

 

Иконата на Богородица, която те гледа, където й да си

На горния етаж има 2 иконостаса, донесени от по-вехтата църква.

В центъра има самолет – аеропланът паднал горе при църквата. 

ветха къща, вехта къща

 

войниците дойдоха, изгориха я гърците, направихме я преди 5 години. Изгорена е при Илинден.  Те са стреляли отгоре, селото е било като на длан.

В Костур има само 3 фамилии, които се занимават с кожарство, обработват агнешки кожи. В града има много магазини, които купуват кожи от Афганистан, Китай, Пакистан

 

Къщата на Благоев е разрушена преди 3 години, не искаха да стои, за да не пулиме, да не чуваме, да знаем за този човек, не сакаха гърците.

Сега в Костур има избори…

 кожарска индустрия, говорят български, но не четат кирилица

 

В магазина всички говореха български

 

Село Клисура, влашко село с паметник

Кириаку Тасев, Роден е 1921 година, 84-годишен, от село …..помни войната

 

Кириаку Тасев, 84-годишен, Село ….

Изселени в Русия, Чехословакия, Полша, България, Сърбия – хората са земеделци, от боб, младите работят долу в градовете. Има пари в боба, 5 евро струва. Няма да остане нито едно зърно пролетта. Говорим майчин език, но не знаем азбуката. Децата и те говорят. Малките не говорят, но разбират. Вкъщи говорим на майчиния език. Това е македонски език. Скопянци го въртят малко.  2 деца имам в Корфу. Това беше последната революция в държавата, когато бяха немците, стана бунт против. Нашето правителство беше…. после се врнаха хванаха се с партизаните да се карат и бият. ИсКАХА ДА ПРАвят правителство, започнаха да затварят, тогава те избягаха в Сърбия, почна голямата борба 4 – 5 лета, тогава бяха убити много деца. През 1903 също имаше жертви. Гърция и България баха като мачката и мишката, а сега сме близо. Гърците сега са ви братя, имате, Гърция не признава нищо, сега самного милни, приятели.

 

 

Село Кристалопиги, Krystallopigi, Смърдеш на границата между Гърция и Албания. В селото мирише наистина, има вид на забравено от Бога място.

 

Църквата „Св Георги” е накрая на селото, където преди е бил центърът, на мястото на изгорената църква. След нея започват козите пътеки на контрабандистите. Наближавахме черквата, когато ни застигна полицейска кола на гранична полиция. Полицаите бяха строги, но справедливи и ни разпитаха какво правим в селото. Говореха само на гръцки език.

21 СЕПТЕМВРИ, ГРОЗДОБЕР

 

 Резерват Преспа, 9 села в Албания

Пътят се строи, появили са се хотели

Тук хората си правят вино и ракия

ПУСТЕЦ – над 500 души, младите са в чужбина, на гурбет като строители в Гърция, Италия, Македония

Лодката на Дамян – 63-годишен,  към о. Мали Град – църквата паметник на културата, деца берат смокви на о. Мали Град

Чун, Чунка

Езерото е резерват, в него има пеликани, патки, риби….

Пшеница, царевица, овошки, канализацията

 

Бай Сотир Митрев, 73-годишен,  – Дружеството “Иван Вазов” – обучение на младите на български език. За нас беше много важно да не изгубим езика, да го съхраним. Всяка година не-по-малко от 10 души от Преспа следват в Бълария. Децата учат на македонски до 4 отделение, после на албански език. Казваме на този език нашенски, нашки, людете от Преспа – нашенци.

Преспа граничи на изток с Пелистер, на източната страна – Преспанското езеро, на изток – Гърция, запад – планината Галичица, на юг – Калугер планина и Церие.

Преспанското езеро – виа егнация – село пустец се е казвало Рекарци, защото е било до реката. В селото е имало рибари и впоследствие се нарекло Рибарци. После езерото потънало и постепенно се оформило езерото, а хората, които били в езерото, потънали. Старите люде имали поговорка „Друм, друм, дивана, Я на коня паона, па ме удри ведрина, ведри…., сам бук седеше, сама бука…” имало е голяма стихия, ветрища…. Някои останали живи и живеели в калугерска страна… Около Преспанското езеро има много църкви, има 2 острова – голем остров – голем град, Мал Остров – Мал град. Мали град се намира до Пустец – островът е бил седалище на цар Самуил, имало е и Мали пазар, който се простирал и до старото село Пустец до църквата „Св. Атанасий” (новата църква). Църквата на острова е „Св. Богородица”. На Петровден и Павловден младежите празнуват и ходят на о. Мали град. Тук се празнуват всички празници – Великден, Богородица, св. Никола, Св. Павел, Архангел Михаил.

Църквата в селото се казва Архангел Михаил, в Зърновско – „Св. Никола”, „Петър и Павел”, в село Церйе, близо до гръцката граница, селяните се занимават предимно с животновъдство….

Зимата снегът не се задържа много.

Чунка – малки дървени лодки, които местните хора купуват от Охрид.

„Македонски алианс” – македонска партия на Едмонд Темелко

Токът спира понякога, водата е на режим.

Мали град – църквата „Св. Богородица” в пещерата

Всички търговци имат български паспорти.

Хотели – в Пустец има 1 хотела, Зърновско – 2 хотели, Д горица – 1 хотел, от Македония идват туристи

Визи се вземат трудно. Хората искат български паспорти, в цяла Преспа има около 60 български паспорти.

100 долара пенсия

Село Връбник – 86 къщи,

 

Комби от Пустец до Корча – спира на пазара, където до фабриката за брашно живеят нашенци от Преспа. Сутринта пътуваха предимно жени, които отиват да продават на пазара.

 

При Николета, с.Путец

С Николета се запознах до езерото. Като ме чу как говоря, попита дали познавам Любчо. Кой Любчо, в България има много любчовци, й викам, хиляди са. Оказа се, че ме пита за Любчо Куртелов от Охрид, когото наистина познавам. Покани ме на гости. “Имаш одено ти при Любчо дома?”.

“Мажена си? Имаш деца?”

“Ние що да правиме? Сиромашко е тука, нема работа, езерото не дава паре. Слабо е, нема риба. Со динамити погина риба, не е та риба.”

Он дека има маж и жена, одат по риби, продават во Корча. Жената да оди да продава во Корча.

Обясняват ми, че тук е близо македонската граница и се лови риба и в македонската част на езерото. При нас няма. Найдено е место там, защото има риба.

Голем град, на 50 метра от македонската граница, носят в Конско, границата се разделя на 3 – 50 метра на западна страна и 100 метра от острова на южната страна се дели границата на Гръцка. На три се дели границата есте. Мястото се казва Рот – най-дълбокото място, 1946 беше 74 метра, а сега няма 54 метра, казва бай Сотир. Изсъхна.

През 1963 кога се женаф аз, пенджерот тука, я толко, имаше млогу риби.  Вода бе до пенджерот.

Николета е домакиня, не работи като повечето жени в Преспа.  Гледа дъщеря си Емилия. Мъжът й работи в Македония, в Маврово.   Сиромашно е тука.

Които са извадили бг паспорти, са заминали на работа в Гърция, Италия.

Работят като майстори.

Нашенци вече са чули предложението на Джаба, че паспорт трябва да се вади за 3 месеца.

Завършилите в България се връщат в Албания и работят в Корча – преподавателката Анила????

 

Сега нашенци средно имат по 2 деца, преди са раждали повече. Николета живее в една къща “со девойчево и со стариве” със свекър и свекърва. Брат на мъжа ми е во друга куча, “И това е Европа”.

Нашенци се женят и за албанки. Ако не найде тука, оди албанско да бара.

Йедно дете нема вече во селото.

Женят се “со севда”, по любов.

Се облече “за кеф”.

 

Заплати – учителите получават 300 евро

Работа по селата няма – само в общината, мединска служба

150 – 170 евро, 200 евро

Земята не ражда много дори и за нуждите на семействата. Работят се бофчата. Земята не ражда дори хляб да си правим, а го купваме. Сточарството е по 1 – 2 крави. Сиромащия е. 

Песен на бай Сотир:

“Месечино ле, маровле,

Ке везиме капата, ке шиеме венецот, ке земеме деница, да ни свети ноще ко ден” 

“Ща пулиш?” Какво гледаш?

Ово есте

 

Един от мъжете обяснява, че до Пловдив също има село Преспа.

“Знаеш македонски зборуваш?”, пита майката на Николета. Мъжете обясняват “Езикът наш, що го зборува е истиот”.

През 1944 година тук се е случило следното, разказва един от мъжете: “Втората световна война кога дошли бугарите тука, собрали сите маже. Тука имаше некои албанци от селата,

албанчища, така им викаме ние. Тие биле шумари. Когато разбрали, каже една жена, що дошли бугарите тука, шумарите нема ни йедин тука да остане, избегаа кроз стадото говеда на утрото, во планина. Извикали сите и прашуват “Дали има шумари тука?”. Избегаа тука на йедно место, бегайте да не ви утепат бугарите, йедин не се виде тука. Тие са албанци талибанци.

Нашенци се чудят как кръстосваме Балканите и сме дошли от Гърция. С албанските паспорти те пътуват трудно, защото им трябват визи. Повечето хора тук имат и македонски паспорти, с които от януари 2010 ще пътуват без визи из Европа.

ГЛОБОЧАНИ – 100 жители, 40 къщи, хотел “Васил” с 6 соби, 8 евро нощувка, идват туристи албанци

Хотела в Глобочани, край хотела до езерото

 

Еди Митре, 22-годишен– хотела при село….., студент в Солун, учи агробизнес и мениджърство, завършил е средно образование в Корча. Еди мисли да остане да живее в Гърция, ако си намери раота там.

Вече няма рибари, през лятото се лови само риба. Училището е затворено, хората бягат от селото, останали са само 2 – 3 деца, но те учат в съседното село Д Горица.

Мигрират в Македония, Италия…….

В Преспа се женят помежду си, напоследък има по-малко момичета и затова момчетата си вземат за невести албанки. Съотношевиено чъже – жени е 70 на 30, „не искаме да си месим кръвта, тук в селото няма нито един албанец „всичко е наша кръв”, но мъжете от другите села си вземат за жени албанки – в Туминец има 30 невести албанки, в Пустец, Д и Горна Горица.

Село Долна Горица – има 80 къщи, над 300 люде. Всички млади са напуснали селото – кой в Гърция, кой в България, много учат в България и Македония. Всички млади се образоват в чужбина.

 

Рибари – Таки и Драгица Митревски

50 фамилии са в ИТалия, работят като майстори. А също и в Гърция и Македония. Рибен специалитет – крап на тепсия, тава крап – пече се с риган, дафинов лист, пипер, люто.  Чунката им е донесена от Охрид. Ловят по 20 – 30, чак до 50 кг шаран. Ловят риба двамата, а сутринта Драгица отива на пазара в Корца, за да продава рибата. Синът им учи в Корча. В селото по време на ЕнверХоджа църквата била съборена, на същото място направили нова черква.

 

Баба – в двора е пълно с грозде – синът й работи като майстор в Гърция, другият е в Елбасан, третия – починал в Гърция.

 

Корча

Ланди Несторовски, Владимир Нестор – от село Долна Горица, на 24 години, учил е богословие в Дуръс, преподавател по вероучение, живее в Корча, баща му работи в Скопие, само той от фамилията живее в Корча.

 

Църквата до музея – иконите са рисувани през 1700 г. от братята зографи Димитър и Константин. Дървеният иконостас е изработен за 25 години.

Музеят заема част от църквата. През 1970 – 1980 църквата е преградена и част от нея е дадена на археологическия музей.

В Корча има 8 черкви, по селата също има много черкви. Преспа е в района на Ликена. Във всяко село има черква – на острова Мали град е най-старата църква, в с. Пустец има 2 черкви, в Зърновско – 1 черква, в Леска – църква и параклис, в Шулин – 2 черкви, в Глобочани – 2 черкви, в Д Горица – 1 черква, Горна Горица – 1, в Туминец – 1 черква, манастирът “Св. Марина”, наричан “Огнена Мария” от нашенци, на острова Голем Град, Македония, казват, че има около 24 черкви. Аз знам, че са открити 14. В скалите на Тумичките църквиня и Глобочански църкви, по пещерите, във времето на Юстиниан е имало монаси отшелници – исихиазъм. За тях се грижи митрополия, църквата на о. Мали Град е паметник на културата.

Корченската митрополия включва Поградец, Корча, Колоня (Ерсека), Деволта, Билища, Воскопоя (наричат го Градът на църквите, имало е 24 църкви. По времето на турците са изгорили града и църквите. Оттогава е манастирът “Св. Йован Кръстител”, църквата “СВ. Петка”, “Св. Атанас”, “Св. Мария”, “Св. Никола” в селото, “Св. Илия”, “Св. Петър”.

По време на комунизма 1970 – 75 в тези църкви били складирани боеприпаси и оръжие. Тогава се градят и бункерите.

Службите в Преспа се правят на нашенски, македонски език. Там има 2 попа, които обикалят селата. Отец Алексо Темелков живее в Пустец, отец Ропи Аргири  – в Зърновско. Извършват службите на нашенски, на македонски език.

– Искам да имам голяма къща в селото, но не за да живея постоянно там.Преспа е прочута в Охрид, Ресен, Битоля, Струмица смайсторите си. Аз и баща ми сме работили в Струмица.

Казва се, че в Преспа ще се развива туризма, но все още ние не мислим за това.  В Зърновско има повече пясък,там има 3 хотела ВД Гориа ма 2 хотели и къщи, които дават стаи под нае.

Манталитетът ни е да се женим вътре в Преспа, да си вземем нашенска, преспанка. Някои млади момчета, които немогат да си намерят невеста или имат работа в Албания, си вземат за жени албанки. Албанките говорят нашенски, повечето са в Пустец и всички говорят македонски. Лятото през юли и август майсторите от Гърция и други страни си идват на почивка.

Татко, брат ми и невястата ми са ходили в София. Казват, че е много хубаво в България.

Пътуваме с македонските паспорти. Казват, че през януари догодина визите се премахват и ще можем да пътуваме по-спокойно. Много наши младежи следват в България – Велико Търново, Русе, Благоевград. Никола от Долно Горица завърши археология в България и работи в Корча и Охрид.

В Преспа 7 души са завършили богословие.

В Корча се учи на албански език. В Преспа се учи на македонски до 4 отделение, майчиният език е македонски, децата казват първо “мамо, тате”, а не “баби, мами”.

Генти Постоли е роден в Корча, дядо му е от село Пустец, завършил е Художествената академия в София, в момента работи като реставратор на икони в Археологическия музей в Корча. “Мисля да се върна в България, където са най-добрите ми приятели… Може да си в Лондон или в София, да правиш планове и пак да не виждаш ясно бъдещето си.

3 пъти вече в Глобочани има пленер на български художници.

Албанско-македонска граница, Горица – Стене

Пунктът се разширява

Отешево е македонски курорт на езерото

Ябълкови дървета, натежали от плод

Село Вълкодери, Царев двор – ресенски ябълки

Цапари – в селото има паметник на загиналите срещу българската окупатори, а в двора на церквата – гробове на български военни от бял мрамор. Има питомен кестен, чушки.

Прилеп – ресторант „Македонска кукя”

Село Раби е различно от „Нивици”

Германската гробница в Прилеп – бял обелиск

Църквата „Св. Благовещение” – 1838 г. Българска църква. Митичният град Преспа в „Железният светилник” всъщност е Прилеп. Талев описва именно тази черква, както и иконостаса на Рафе Клинче. А иконостасът в черквата е впечатляващ. На една от иконите се вижда надпис „Българските просветители Св. Методий во ПРеслав, Св. Кирил, проповедник на българския народ”

Черквата няма купол, на тавана има дърворезба.

Камбаната е стара, точно описана от Талев в „Преспанските камбани”

На камбанарията има кръст и пиле. Отзад е най-старото в Македония училище – до 4 отделение, виждат се портите на църквата, от северната страна – на Методи Кусев, но е разрушена, тук е било и читалище „Надежда”.