Набираме сила и мощ и вече не ни приемат несериозно . PRZONE .INFO влиза в пистата на сериозната журналистика и това вече е трайна тенденция . Вече определено сме сайт за българите навън и по реакциите на всичко което излиза от нас съдя , че хората ни възприемат като такива. Тази публикация е моята стъпка в тази посока , защото сериозен журналист като Таня Мангалакова да се съгласи да напиша очерк за нея си е показателно , че вече оная насмешка с която ме възприемаха отначало я няма и нейното съгласие е признак за нещо сериозно .
Таня Мангалакова е онзи тип журналисти , които не се занимават с отразяване на политически събития , а това което прави е запазване на нашето културно и историческо наследство извън България . Нейните пътешествия из нашата диаспора в Гърция и Албания заслужено донесоха за нейната популярност , защото те показаха , че България е длъжник на тези хора . В следващите редове ще Ви оставя да прочетете наистина на един дъх откъси от нейната книга , а и аз без редакция пускам някой нейни отговори , защото определено изпитвам уважение към нея , не само като човек , но и като професионален журналист . Нека разберем от нея как е започнало всичко:
Интересът ми беше една журналистка, която ме запали по темата изобщо за Македония. Аз бях още студентка, но ми пращаше в командировки в България. Като се дипломирах Маргарита Петринска ме прати в София при бай Коста. Той живее в центъра и ми направи впечатление, че той имаше толкова книги по „македонския въпрос“. Тя ме покани като репортер на в. „Македония“. Аз също започнах да се интересувам от този голям въпрос. Това бяха живи македонци. ВМРО дейците бяха възрастните македонци. После те предадоха на по-младите. Аз бях 2 години в Тунис покрай мъжа ми. Бях амбициозна да науча френски език. Избухна последната фаза на Югославия. Купувах си френска преса, те имат много списания. Пращах статии от френските списания. Като бях в Тунис се появи www. В течение бях на най-съвременните неща. Върнахме в София. Родих Елена. Кандидатствахме в „Отворено общество“ и ни одобриха да пътуваме и да донесем договори за партньори журналисти в балканските страни. Динко и аз кадидатствахме пред „Отворено общество“ за издаване на списание „Балканите“
След това кратко представяне ще започнем нашето пътешествие като първо ще отидем в Костур чрез снимките ,които е успяла да заснеме там .
КОСТУР
ВОДЕН
