И защо в кърджалийските училища или в Лудогорието децата ходят модерно облечени, а в икономическата гимназия в Смолян две ученички решиха да се забрадят и по време на учебни занятия…
На първи план, може да е явен белег за културна, ако щете – и икономическа затвореност на общностите у нас, и то в началото на XXI век.
Може би преди 70 г. в Родопите подобно действие щеше да предизвика гнева на „родинци”, за които се разказва, че дори грубо сваляли забрадки, фереджета и фесове в стремежа си, подобен на Ататюрк, да наложат светските норми. Тяхната задача е почти непосилна, тъй като си поставят за цел да прокарат разделителна линия между религиозно и народностно самосъзнание.
Сиреч – Българин по народност и език, изповядващ исляма. Т.е. фактът, че ходиш на джамия, не значи, че си турчин.
Юбилеят на културно-просветната дружба „Родина”, създадена през 1937 г. в Смолян, няма да се чества в Родопите на 3 май. Ще мине безфанфарно. След 1944 г. движението, в което е членувал и Николай Хайтов, е обявено за фашистко, а оцелелите участници в него – подложени на репресии от народната власт. Били са репресирани и убити много Българо-мохамедани – членове на ВМРО. Тук е редно да споменем и помашките чети на ВМРО, сражавали се против турците редом с Българо-християните.
Създаването и дейността на „Родина” днес не е предмет дори на исторически дебат. Но страницата май само е прелистена, за да се затвори – не и да се осмисли.
Ариф Бейски (Камен Боляров)
Нито по време на Третото Българско царство, нито при НРБ, а и днес държавата ни не е имала смислена и последователна политика спрямо т. нар. помаци. През 1912-1913 г. – след освобождението на тези райони, тогавашното правителство решава тези хора да бъдат покръстени. И Българската православна църква налага колективно християнско кръщение на всички мохамедани – т. нар. кръстилка.
Според едни историци – уникален акт, според други не е добро решение, тъй като оттогава е първата емиграционна вълна към Турция. По време на кампанията не е покръстен нито един помак. Но заключението на Карнегиевата комисия е: „…Това умопомрачение, явно противоречащо на обикновената Българска толерантност спрямо мюсюлманите, живеещи в България, трябва да се причисли към най-неоправданите насилия!”
После държавната политика пак се обръща – връщат се старата религия и имена. И така до периода 1937-1944 г., когато най-напред в Смолян, после и в Златоградско, Ардинско, Девинско, се появява „Родина”. „Тази организация съдейства за модернизацията на културата и интеграцията на Българите мохамедани в Българската нация: превеждане на Корана на Български, възприемане на Български имена, модернизиране на облеклото и бита им, светско образование със специална грижа към разкрепостяването на жената.” (Христов, Хр. А. Караманджуков, 1995). Председател е Ариф Бейски (околийски мюфтия в Ксанти), приел името Камен Болярски, и съпругата му Цена.
Мюфтии – в подкрепа на Българщината
Идеите на „родинци” намират подкрепа и сред ислямски духовници в района. За това свидетелстват документи като Окръжно N 283 на Смолянския околийски мюфтия от април 1942 г.
„Тъй като нямаме никакви пречки за приобщаване към Българската народност, принадлежността ни към която никой не може да отрече, намирам за общ интерес на всички ни да се пресече веднъж завинаги пътят на всякакви противонационални останки и заблуди. И тъй като се излагаме най-много с не-Българските си имена, то нареждам: енорийските имами да разгласят на всички да регистрират отсега нататък новородените си деца само с Български имена… Моля всички власти да не допущат в бъдеще да се регистрират в общинските регистри инородни и чужди имена по отношение на Българи мохамедани, с което ще се излекува една рана, останала от черното ни петвековно робство.”
Ардинският мюфтия пък нарежда „веднаж завинаги” да се хвърлят „фесове, кюляфи или други чужди шапки, като заменят същите с гугла, каскет или мека шапка”. Задължават се и мохамеданките да захвърлят фереджетата и да възприемат свободно ходене по улиците, „като цялото им лице бъде открито, за да видят света, както всички хора по земята”.
Дъщерята на Бейски – Малинка, първата Българо- мохамеданска девойка с Българско име
Резултатът от действията на близо 40-те структури на дружба „Родина” в Родопите е, че между 70 000 и 80 000 мохамедани приемат Български имена. Както казва Ариф Бейски (Камен Боляров): „…Ще дойде ден, когато и тия, които се отнасят със съмнение в нашето възрожденско дело, ще се убедят, че сме искрени и чистосърдечни, че желаем да заживеем братски живот за слава и чест на нашата Родина, с която сме кръвно сродени, понеже сме Българи, макар по вяра мохамедани…” През 1945-а „Родина” е отречена от БКП, арабския език в джамиите се връща, също и мюсюлманските символи. По същия начин както се налага и идеята за Българите македонци…
Българо-мохамеданинът Ариф Русев: „На ихтибар са тие, дето се мислят за турце!”
За „родинци” в историята ни няма ясна оценка. Изследването на Йорданка Бъчварова „Изпитът” показва, че относно възстановяването на Българската национална идентичност на Българите мохамедани изпитът все още не е издържан. В книгата са цитирани думите на един обикновен Българин мохамеданин на чист родопски диалект.
През 1950 г. във в. „Култура” той казва: „Нашеса власт не може да разбере какво трябва да прави. Дружба „Родина” бе своршила тва нещо, та беше готово, в корпа ворзано, и трябваше да го приемат сегашнисе наготово. Но те го отхвърлиха. Затова слушам си шишукат нашисе Болгаре мохамедани: „Доржите се, комшулар, Болгарисе ни знаят какво да правят, сами си развалят работаса – едни правят, други развалят!” Нас сига наново ни потурчиха. Ти каков си – думат си нашите, – какво ти е името! Имена ни са турски, значи и ние сме турци. Грешка, голема грешка е станала… Всички като нас, дето се борихме и обяснявахме, че сме Болгаре, сега сме презрени и отхвърлени, а ни ихтибар са тия, които се мислят за турце. Властос пък нищо не мисли и даже ги крепи.”
С бърканата политика на държавата спрямо Българо-мохамеданите и специално движение „Родина” охарактеризира Станислав Сивриев в своите „Бележки върху доклада за дейността на бившата културно-просветна дружба „Родина”, изпратени от ЦК на БКП на 18 септември 1960 г.
В края той обобщава, че „Родина” е изиграла прогресивна роля, а преди това пише
„…С лекомислие обявихме „Родина” за фашистка организация, а много от членовете й бяха подложени на политически натиск. Така с най-добри намерения свършихме работа на английската и турската политика по отчуждаването на Българо-мохамеданското население в Родопите – и я свършихме с вдъхновение.
Аз бях един от хората, които проведоха тоя курс в Златоградска околия, и се срамувам от това… Нямам никакви колебания, че на 9.IX.1944 г. ние върнахме назад развитието на Българо-мохамеданския въпрос и трябва да имаме мъжеството да го признаем.”
