За времето, когато България беше над всичко
или Триптих за житието на един полицай –
Андрей Илиев Праматаров
/посвещава се на 60 години от смъртта му/ – 2
2. Кой всъщност е Вадим Гриневич и защо англичаните не могат да простят на Андрей Праматаров?
Във връзка с предстоящото навлизане на германските войски в България след 1 март 1941 г. полицията нанася изпреварващ удар и започва „ослепяването“ на английското разузнаване в края на 1940 г.
Но всъщност подготовката за проникването в английската легация на бул. „Фердинанд“ №69 е започнато още предната година. Той успява да вкара там агент под прикритие – „студента Петър“, и то в леглото на дъщерята на посланика Джордж Рендел – Ана. А друг негов агент – журналистът Юрий Генов, се вмъква в кревата на стенографката на легацията Елена Окслей. Но нестандартният номер на Праматаров е прокопаването на тунел под булеварда, който води право в гаража на дипломатите, а оттам пазачът на легацията /вербуван от него/ отвежда агентите му право до железните каси на координаторите на английското разузнаване.
Но целта за проникване в английската легация, не са интересите на Германия, а опазването на България. Великобритания счита Югославия, а не България за потенциален свой съюзник, понеже цар Борис III е тясно свързан с Берлин, според тях. Затова англичаните правят всичко възможно страната ни да се откъсне от Германия и да премине под скиптъра на югославския крал Павел, ако цар Борис III абдикира от престола. Малко по-късно според Рендел, а може би и според Великобритания съдбата на страната ни ще бъде поставена в друга конфигурация и с друг разпоредник.
В заговора срещу България участват и разузнавателните централи на Румъния, Сърбия, Турция и Гърция, а совалката в този заговор се явява румънският генерал Тодор Полюлюк, който, когато минава през София, винаги отсяда в хотел „Славянска беседа“, ала там има стаи, специално пригодени за наблюдение и подслушване /та припомняйки си онзи виц от времето на социализма за микробетона, който представлявал смес от минимум 51% микрофони и останалото бетон, не е истина, че тази марка е разработена по време на зрелия социализъм/.
Този път румънецът носи два куфара със секретни документи, които съдържат стратегията за териториално орязване на България и в крайна сметка за нейното цялостно унищожаване.
В играта по обезвреждането на румънския генерал Праматаров включва и царя на апашите в онези години – Пантуди.
Пантуди е евреин по произход, но сменя името си от Давид Леви на Димитър Лавков, а Пантуди е професионалният му псевдоним. Владее френски, немски, испански, румънски, гръцки, турски и малко английски; обикаля цяла Европа, прескача и до Африка; живее като фараон, пръска фантастични суми наляво-надясно, неизбежно обкръжен от безброй почитателки. Редовен клиент е на „Бандит Палас“, както посветените наричали Централния затвор.
Именно оттам го измъква Праматаров и му възлага да подмени куфарите на румънския генерал с два, които досущ приличат на неговите – с етикетите, печатите, дефектите и т.н. И Пантуди блестящо се справя със задачата. Той се преоблича като пиколо, издебва момента, когато Полюлюк е някъде из града, влиза в стаята му, снима куфарите му и за всеки случай премерва и на ръка колко тежат. После отива в Дирекция на полицията и там за нула време изработват точни копия на куфарите, а вътре слагат вестници и тухли. Румънецът разбира за измамата чак в деня на заминаването си, когато на касата на гарата трябва да си купи билет и отваря един от куфарите. Реакцията му е светкавична: изважда пистолета си и се самоубива!
Посланикът на Великобритания Рендел обаче продължава да работи за реализирането на своя план като разчита на помощта на БЗНС „Пладне“ начело с Коста Тодоров /според Борис Цветанов, служил на разузнавателните служби на сърби, французи, руснаци и американци – б.м./ и д-р Г. М. Димитров /според Борис Цветанов и отец Александър Милушев, по това време работи и за Кралските служби на Румъния и за чешкото разузнаване, но 10 години по-рано е в услуга на сръбското разузнаване – б.м./. Ала Праматаров успява да предотврати намеренията на Рендел, да организира преврат за сваляне на правителството, който трябвало да се осъществи на 12 срещу 13 април, а цар Борис III, да бъде детрониран, като страната ни в най-добрият случай да бъде обявена за република или да бъде включена в Балканска федерация под върховенството на Турция.
Никола Гешев, като началник на отделение “А“
На базата на събраната информация, предоставена на отделение „А“ на полицията през април 1941 г. Гешев е изпратен да подпомогне областната дирекция на полицията в Пловдив, за арестуването на тамошните привърженици на Гемето.
Оказва се, че в Пловдив има добре организирано ядро, състоящо се от опитни конспиратори и подготвени във военно отношение хора. Гемето успява да привлече на своя страна местната организация на ВМРО. Тя е участвала в преврата през 1934 г. и знае как се взема власт. В Пловдив е трябвало да се отпечата манифестът, който призовава към сваляне на прогерманското правителство. Те разполагали и с радиостанция, с която се осъществявала връзката с чужбина. Били са изпратени голямо количество взривни материали и пари.
Конспирацията бързо се разплита след арестуването на Христо Кавалов, Георги Хълчев и Никола Гърнев и нишката повежда към Стара Загора, където е арестуван Слави Попигнатов с взривни материали. По време на разпита той назовава име, което е жител на София, и му е предоставило взрива. Така се стига до журналист, който признава, че взривът е получен от чиновника от английската легация Норман Дейвис. Следите на отпечатания манифест водят Гешев до Бургас, където в един студент откриват 135 екземпляра. На организирания процес срещу подготвения преврат 11 човека са осъдени на смърт чрез обесване. / Според Тони Тончев, при изключването на Гемето от казионния БЗНС на 13.06.1945 г. се изтъква че по заговора през 1941 г. е похарчил 2 240 000 лв. съюзни пари за въоръжаването на собствените му конспиратори./
Но, два месеца по-рано /февруари/ за кратко време са задържани основните „полеви играчи“ на английската легация – всички са бивши белогвардейски офицери организирани в четири основни групи. Те правят пълни самопризнания. Потвърждава се тезата на българските контраразузнавачи, че главно действащо лице срещу тях е Вадим Гриневич – чиновник от паспортния отдел на английската легация от средата на 20 – те години. Самият той полтавски евреин, оженил се през 1921 г. за мома англичанка.
И ако по отношение на агентите всичко минава по ноти, арестуването на д-р Г.М.Димитров е пълен провал. Докторът успява да избяга и да се укрие при свои съпартийци, в друга версия директно отива в Югославското посолство. С извеждането му от страната се ангажира лично английският посланик Джордж Рендъл, което показва какво значение му се е отдавало. Всъщност Г.М Димитров е прехвърлен в Турция с камион скрит в сандък, сред други сандъци, пълни с английски несекретни архиви и лични вещи. Относно бягството и навързаните с него събития, ще се върнем малко по-късно.
Около 20 февруари част от чиновниците на английската легация в София се отправят за Свиленград, сред тях е и Гриневич. На границата при паспортната проверка за нередност е задържан и върнат обратно в София на 24 февруари 1941 г. С разпитът му се заема лично Праматаров, след направената очна ставка със всички негови арестувани агенти, Гриневич признава устно, че те са негови агенти. И вместо да бъде съден с тях по нареждане на министър Габровски е предаден на германците, които със самолет го извеждат от България.
Ветеринарният лекар, без ден практика Георги Михов Димитров – Гемето
Според Борис Цветанов, на 22 февруари 1941 г. Георги Михов Димитров – Гемето е арестуван в апартамента му на “Гладстон“ на разсъмване от груповия началник Георги Цанков, старши полицаят Петър Ланков и агентите Асен Расков, Никола Козаров и Васил Тунев, а Гемето покорно тръгва с тях. По това време в Берлин проявяват неприкрит апетит към Владимир Гриневич и започва пазарлъка между Фабер, един от шефовете на Гестапо у нас и директора на полицията Христо Драголов. Фабер предлага Гемето да бъде подхвърлен на англичаните, за да преглътнат Гриневич. От българите се иска, да им го предадат. Та легендарното бягство на Гемето, според Стоян Владимиров Заимов е замислено по време на разговора на германския агент и шефа на българската полиция. А Рендел ще бъде подведен и оставен да си мисли, че сам е стигнал до плана, Гемето да бъде изведен от страната в сандък за Турция. На същата дата са арестувани и студентите Милан Дренчев, Ценко Барев и Илия Млечков, в които са били намерени крупни суми пари и са част от заговорът на Гемето. Според Цветанов, въпросният преврат, и множеството членове, които биха го осъществили са блъф, пред англичаните, за да могат да се изкарат, колкото си може повече пари от тях.
Гриневич, след 4 години излиза от концлагера и по негово искане е доведен в България. Активно подпомага работата на Народният съд за съдене на военнопрестъпниците.