1. От първи стъпки в полицията до началник на отделение „Б“
Роден е на 27 май 1901 г. в Стара Загора. С Никола Гешев си приличат само по едно – и двамата въпреки високите си постове, които заемат в Полицията, имат само средно образование. Към 1945 г. в Дирекцията на милицията са го описали така: ръст среден /174 см/; коса – прошарена; очи – кестеняви; цвят – бял; нос – правилен; уста – правилна.
Започва службата си в софийската полиция през февруари 1924 г. Но след година е уволнен. Връща се в родният си град, където през 1926 г. постъпва в местното полицейско управление. След няколко месеца е преведен в криминалния отдел към Дирекцията на полицията в столицата Там служи до септември 1931 г., когато поредната въртележка в министерството го изхвърля пак в цивилния живот/става въпрос за времето на управлението на Народния блок – б.м./. След преврата от 19 май 1934 г. новият стар директор Владимир Начев отново връща много от своите стари кадри на служба. Един от тях е Праматаров – назначен е за групов началник в отдел “Държавна сигурност“, което отговаря за външното разузнаване и контраразузнаване. След това става инспектор, а през 1939 г. и началник на Отделение „Б“ на отдел Държавна сигурност, което отговаря за външното разузнаване и контрашпионажа, без съветското.
Отделение „Б“ обединява няколко отделни служби. Първата се занимава с югославското, румънското и хърватското разузнаване, с техните легации, дезертьорите от техните армии и руските организации на белогвардейците в България. Втората служба има за задача да следи гръцкото и турското разузнаване и мохамеданите дезертьори от техните армии (150 кемалисти, избягали по-рано и незаконно преминали границата.) Третата служба наблюдава белгийското, френското, швейцарското и испанското разузнаване,техните легации и незаконно преминалите границата дезертьори от техните армии. За Великобритания и САЩ си има отделна служба – четвърта.
Такъв е до 9 септември 1944 г., когато с Гешев се опитва да напусне България в посока Турция /но всеки по отделно с различно превозно средство/. Има малко по-щастлива съдба – пукотевицата край Капитан Андреево го кара да завие към Гърция. Преминава границата, успява да прекоси цяла гръцка Тракия и да влезе в Македония. Там край гр. Пехчево на 30 септември е заловен от македонските партизани, след което е откаран в София, а после в Москва. Тук по въпросът за Москва лично аз имам някакви съмнения, кога точно е изпратен преди изправянето му пред Народният съд или след това.
Защото Английската съюзническа комисия наблюдава пряко неговото дело и настоява той да получи най-тежкото наказание. Като причина изтъкват незаконното сваляне на служителят си Гриневич от дипломатическият влак през 1941 г. и задържането му, а също така върху него попадат обвиненията за извършеният атентат в Истанбул в хотел „Пера палас“, където се настанява английската мисия след напущането на България на 10 март 1941 г. Всъщност привечер на 11 март 1941 г. Джордж Рендел и останалите британски дипломати пристигат в Истанбул и се настаняват в най-шикозния хотел на Босфора – „Пера Палас“, построен през 1892 г. за пътниците на „Ориент Експрес“, в който е отсядал дори крал Джордж V и други знатни особи
. В 8 часа вечерта обаче адска експлозия разтърсва хотела, след което се разразява огромен пожар. Бомбите убиват на място британски офицер и секретарка в легацията.
По-късно се установява, че взривът – тротил, е бил поставен в два куфара, които са пътували заедно с останалия багаж на британската легация през целия път от София до Истанбул.
Великобритания незабавно обвинява България за атентата. София отговоря, че вероятно целта му е да се дискредитира страната ни и да се стигне до обявяване на война от Великобритания на България. Години след това изправеният пред Народния съд Андрей Праматаров ще заяви, че бомбеният атентат е организиран от Абвера „в съдружие с Никола Гешев“.
Истината обаче е друга – благодарение на Праматаров английската шпионска мрежи е ликвидирана буквално из корен и до края на войната така и не е възстановена. За да определят целите си за бомбардиране в България в отговор на „символичната война“, англичаните са принудени да използват Щаба си за връзка с югославските партизани в Църна трава, който е в свободната територия на Титовите партизани, където е разположен и Главният щаб на българските партизани /НОВА/.
За хилядите жертви и разрушенията за милиарди левове през зимата и пролетта на 1944 г. София трябва да „благодари“ именно на този английски щаб за свръзка. На 18 февруари 1944 г. ОФ е постигнал точно с тези англичани съгласие за изпълнение на следните цели: разбонтуване на войската, мобилизиране на нови нелегални, разузнаване, пропаганда. Пак този щаб снабдява българските партизани с оръжие в западните краища.
В София като обект за въздушно нападение се посочва, че най-важни са кварталите в пространството между улиците: Московска, Патриарх Евтимий, Царица Йоана и Адолф Хитлер, където се намират най-важните германски щабове, складове и бази. Главни единични обекти: Пощата, Министерствата на войната на вътрешните и външни работи, Парламента и Двореца, Централна гара и предградията Горна баня, Княжево, Бояна и Враждебна.Има посочени обекти и в провинцията.
Новото “английско разузнаване“ успява ли да свърши работата си? „Хората тичаха по улиците в паника. Стигнах вкъщи. Едва слязохме всички в скривалището под кооперацията, когато започнаха страшни гърмежи. Адът продължи цял час, а отбой се даде чак след два часа. Към един часа, когато всичко бе утихнало, ние с германката Мадер и семейството на румънския военен аташе влязохме в апартамента на мама, за да се постоплим. Дойдоха хора отвън и казаха, че кварталите около зоологическата градина и германската легация са съсипани…По булевард „Фердинанд” кооперациите са полуразрушени. Улица „Венелин” е цялата затрупана. Убити, ранени и затрупани са голям брой хора. Обадих се на Богдан в регентството. Той бил жив и здрав, но и там имало паднали бомби около „Св. София” и „Александър Невски”. Какво безбожие! Културните англичани! Набожните американци!” – пише в дневника си Кита Филова.