Вместо заключение – 130 години от Илинденското въстание
В книгата си „В страната на мъчениците” Алфред Рапапорт ( генерален консул на Австро-Унгария в Македония през периодът 1904 – 1909 г.) има една интересна мисъл: „По време на събитията през 1903-а се намирах доста далече от Македония – в Месопотамия, където от съобщенията на Ройтер и европейските вестници научавах само неясни или закъснели новини за събитията в страната, където моята кариера щеше да ме отведе подир шест месеца. Така че не мога да опиша от собствен опит превратностите на тази кървава борба, нито ужасите от репресиите. Но по-късно видях следите от тях – когато посещавах и заснемах по време на пътешествията ми из Македония развалините на многобройните села, разорени и опожарени през 1903-а. При тези мои пътувания си мислех често за младите момчета, загинали в битките, и най-много ме измъчваше съдбата на умрелите из някой пущинак или на прокудените в Африка, без живите да помнят имената им, героизма им и дори че е имало някога такива момчета. През голямата война всички народи си създадоха култ към незнайния воин, издигнаха му паметници. А къде се пази споменът за неизвестните бойци, за селяните-мъченици, пролели кръвта си за Македония или завършили земния си път на заточение във Фезан?”
Та, нека бъде просто прието, събирането на всички тези материали – дневници, спомени, дипломатически писма и други документи (в едно цяло), като един духовен паметник на „Знайния и Незнайния войн” , на „Знайния и Незнайния мирен жител” от Костурско, платили с кръвта си, честта си и имота си, вярата, че със собствени сили, могат да извоюват свободата на Македония, през 1903 година.
А, вашето търпение, че стигнахте до края, като скромен символичен поклон пред паметта им. За, което Благодаря!
P.S. Старозагорското от 1875, Априлското от 1876 и Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903 г. са взаимо свързани в израстването на един народ по пътя му към свободата. Поуките от неуспеха на първото, доведоха до идеята, че от днес за утре, едно въстание не може да се извърши, то трябва да се подготвя сред народа поне за няколко месеца, което доведе до второто. Преобръщането на съзнанието на хората, не е възможно да бъде осъществено за няколко месеца, ще са необходими години, стигнаха до този извод създателите на БМОРК /ВМОРО/ и това беше доказано от костурчани, преспанци, охридчани, дебърчани, кичевци, битолчани и тракийци през 1903 г. А, защо в останалите околии не се стига до въстание? Може би отговорът се крие още в пълномощното издадено от Васил Левски на Христо Иванов – Големия от името на БРЦК – „Това лице от 62-ра г. досега между своят си частен интерес занимавал се и в народните работи, доколкото са го допущали силите.“ И Гьорче, що пише за прилепчани: „Впечатлението ми беше, че в града не се е работило на чисто революционна нога. Имало е елемент в града, запален и готов за работа, но водителите, граждани и някои учители, са излезли просто синове от малката буржоазия, шмекери, които почнали, щом дошло до въстание, да се измъкват по разни измислени причини.
