3 октомври
монастирската черква „Св.Петка“ намираща се над село Чанища
Из спомените на Иван Попов
Като си пробихме път, лутахме се цяла нощ и най-сетне се оказа, че само с два часа път сме се отдалечили от мястото, гдето се бихме. На сутринта с биноклите си видяхме вчерашните си позиции, почернели от войска. Турците цяла неделя там се движеха да прибират мъртви и ранени. Казаха, че нашите бомби се чували дори в Битоля на пет часа път разстояние.
Из спомените на Мил. Звездов за сражението при Чанища
Пътят беше още по-дълъг. Гладни, жадни всеки беше се натоварил с по 20-30 кила. Мъчно се вървеше. Заобиколихме селата Орле, Маково и Рапеш, без да срещнем неприятеля дойдохме зад гърба на турците. Пристигнахме до село Рапеш, газихме р. Черна и вече се обзори. Заехме височината “Ероите“, Будимирско. Привързахме ранените – нямаше време да се поръча храна. Разпоредих веднага на един овчар, да каже на будирмирчани, че ние сме четите, които се бихме вчера с турците на Маргара – веднага да намерят Толе Паша, да се срещнем в с. Градешница, като приготви храна за около стотина души. Будимирчани веднагасе разпоредиха и дойдоха при нас, като ни донесоха млеко за закуска. Вечерта пристигнахме в Градешница. Там ни чакаше Толе с четата.
