Как Костур преживява Илинденското въстание
според спомените отец Григорий Попдимитров Лазаров
Отец Григорий Попдимитров, снимката
е от последните му години в София
На 1 април 1903 г. отец Григорий Попдимитров е назначен от Екзархията за председател на българската църковно – училищна община и архиерейски наместник в Костур. Пристига в градът със жена си и трите си деца на 14 април с.г.Работи за утвърждаването на българщината и спирането на гръцката пропаганда. Според Златко Карастоянов по време на Илинденското въстание се укрива у сарафите Авраам и Манехето, за да не бъде убит от разгневените турски тълпи.
През зимата на 1904 г. открива 15 дневен курс за опресняване на знанието на църковния ред и служба на около 10 свещеника отговарящи за петнадесетина села от Костенарията и Нестрамколско, които току що са се отказали от Цариграската Патриаршия и са преминали в лоното на Българската Екзархия. Срещу него са правени два опита за атентат от гръцки терористи. Изпълнява задълженията си до 10 септември 1905 г.
Равинът в Костур, снимка Леонидас Папазоглу
…Аз бех останал единствения българин в града. Възстанието се започна и в началото то все ужас между гръцкото и турско население в Костур. Но скоро пристигна много войска от Населица. Тук се настани и самият командант Хюсейн паша .Колко войска се беше натрупала, не зная , но факт беше, че тя заминаваше и пак се завръщаше, без да може да потуши движението. На 24 юлий войските, които стоеха около града, почнаха да стрелят върху двама дюлгери от Апоскеп, които влизаха в града. Турското население силно се разстревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи из селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха в Подзери /един от кварталите на Костур намиращ се до езерото – б.м./ на брега на езерото българския свещеник Василий от с. Личища заедно със сина му. Трагична бе неговата смърт. Нещастният свещеник, със свързани отзад ръце, не успя да го представят на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, кол му заби в устата и го посипа с камъни. На другата страна на езерото, по пътя към Фурка, солдати застигнаха българския свещеник Костадин от Четирог и го убиха. Отпосле той се намери с отрезана глава и промушен на неколко места . Същият ден с камъни беха убити и четирима първенци от с. Мокрени. Аз яко се затворих в къщи. Полицейски ме потърсиха. Предложи ми се да напусна квартирата, дето живеех, и да се пренеса в друга, или заедно със семейството си да се поселя в някой хан. Помислих си, че и за мен е настъпил критическия момент. Не се съобразих с исканието на полицията. Вика ме командантинът и ме покани като духовен глава да съветвам с писма населението по селата да не се бунтува. Аз се отказах от такъва една услуга да направя, като обясних на пашата, че възстаналото население не се усмирява с думи, а с оръжие. Командантинът ме отпусна. Не се боех вече, но и вън не се показвах. Пазар никакъв не ставаше, нищо не се внасяше от вън. Цените на продуктите за ядене много се покачиха . Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живее. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 август. В града пристигнаха многобройни войски . Всички училища се отвориха за войските.
Последният випуск на българското трикласно училище
в Костур, през учебната 1912/1913 г. със своите учители
На 17 поканиха и мене да отворя българското училище. Съгласих се да направя това, като помолих да ми се даде къс срок, за да се изнесат вещите от училището и параклиса. До като аз се готвех да направя това, гръцкият владика Каравангели влязъл с войска, изпочупил портретите в училището и кандилата в параклиса, като е грабнал и
изнел по скъпите вещи. Войските едва преди месец освободиха училището. Повикаха ме да ми го предадат, ала аз не го приех, защото. в него и параклиса останаха само голи стени. Властта тогава го запечати, та и до сега стои така .
ученик от българското училище в Костур,
снимката е дело на Леонидас Папазоглу
Но гръцкият владика не се задоволи само с тоя си подвиг. Той се възползува от положението, когато цялата страна бе окупирана от многобройни войски, излезе по селата и извърши ред злодеяния, за които на друго место би бил съден като истински разбойник . Той предлагаше на населението и на свещениците да подписват заявления, че стават гърци. Който се противеше, убиваше се . Така мъченически загинаха по искането на гръцкия митрополит, освен двамата свещеници, които по-горе споменах, още и свещ . Михаил ст с. Апоскеп, свещ. Трифун от с. Вишени, свещ. Данаил от с. Мокрени и свещениците от Черновища и Дреновени. А ония български свещеници, които не успеха да убият, хвърлиха ги в затвор, дето и до сега лежат. Чисти екзархийски села не останаха в епархията . Но скоро бурята замина . Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голям свой неприятел и счита себе си в духовно отношение, така както е било преди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието са
зависели духовно от Патриаршията сега я отхвърлят, като гледат делата на владиците. Подписаните заявления през време на потушаване на възстанието от само себе се анюлират.
Тези спомени на отец Григорий Попдимитров са извадени от книгата на Наум Темчев “Спомен от една обиколка през 1903 г.“ променен е само правописът използван тогава, за по-лесната четивност.
