За тактиката на турската войска при потушаване на въстанието в Костурско през погледа на населението
Тази тема, която предлагам на вниманието се появи при прочита на книжката на Наум Темчев – Спомени от една обиколка през 1903 г., издадена през 1909 г. Скопие. Мисля, че представлява интерес, защото от досега публикувани, дневници и спомени на участници във въстанието се споменава за големите маси от турска войска, която принуждава въстаниците да приемат дадено сражение или да се помъчат да го избегнат.
Турски войник от Костурският гарнизон.
Снимката е дело на Леонидас Папазоглу
Прислужваха ни две момчета, едното от които следвало четата на Чакаларова и давало медицинска помощ на болните и ранени четници. Аз го помолих и то ми разказа следното по сраженията на Върбица:
Безчпслени войски още рано зеха да се катерат на Кайнак, без да обръщат внимание на огъня на центровата чета. Настъпателното движение па войските против съединените чети подкачи така : най-напред потегли едно големо отделение. Като напредна то на около три километра, тогава потегли второ. Първото следваше да върви. Когато измина и второто 3 километра, потегли трето и т. н. ІІредните редове на нашите чети беха на позициите си. Когато първото отделение се доближи на 400 крачки, четите отвориха огън. Тогава задните отделения се спуснаха да тичат едни на горе, а други на долу, за да ни заобиколят.
Селската Жупанищка чета с войвода Пандо Сидов
Снимката е правена в Клисура от Леонидас Папазоглу
Четниците изпраздниха позициите и зеха да се отеглюват в ред. Войските се настаниха на Върбица, а ние към 11 часът бехме вече в Клисура. Град от куршуми се сипеше върху нас.
