Краят на въстаническите действия в Костурско – 1
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов
М. Николов пристигнал в Костурско между 20 – 22.ІХ.1903 г. която дата вземам от писмото на В. Чекаларов до тогавашния косински центрови началник Лазо Киселинчев. В това писмо В. Чекаларов описва връщането на М. Николов и с тъга предава всичко разправено му от същия, за положението в Македония, за отряда за неговото бедствено положение, в което бил изпаднал.
Писмо от Васил Чекаларов до Лазар Киселинчев за действията на костурския отряд в Леринско и Прилепско под ръководството на Лазар Поптрайков и Михаил Николов през въстанието.
Жълтото, 22 септември, понеделник, 7 1/2 ч. 1903 г.
Драги Лазо,
Що зор видяхме тия три-четири последни дена и нощи не е за казване, като броеници ги прехвърляме селата и планините „Лисец”, Кономлади, Търново, Брезница, Бесвина, Желево, Търсие, Турие, Черна Гора и обратно та едвам сега сме днес малко успокоени. Навсякъде аскери, булюци-булюци, за чудо минахме невредими, въстаниците обаче се измориха много. Не стига, че навсякъде има аскер, ами вчера цял ден и вечерта търсехме Михаил Николов и не можахме да се срещнем с него. Той се завърна с около 250 души от Мориовско, където придружаваше Лазо Поптрайков. По едно време се срещнахме с Николов. Той ни разправи доста интересни неща, които бързам да ти ги предам, за да знаеш, какво било тяхното пътуване по Леринско и Прилепско и си прави ти сам заключение.
Ще ти предам най-характерното от разказа на Мише, а то е следното:
Може да се каже с положителност, че оттатък Леринско не е имало никакво въстание, там едва сега се агитирало и покръствало. Четите там се движат прикрито и абсолютно никакво нападение не са предприели нито възнамеряват да сторят нещо. Четите па и селяните отбягват срещите с костурските чети, за да не си навлекат някоя опасност. Също е в Прилепско, там няма никакво въстание, нито села сега, нито от турци има некъде повредени. Прилепският ръководител Петър Ацев бил много сърдит, защото костурчани направили такова шумно въстание и главно защо са въстанали.
Нататък бил и Гьорче Петров со една чета, но систематично избегвал да се срещне со нас. Со него бил и Пере Тошев. И двамата осъждали щаба, защо побързал да вдигне въстанието толкова скоро. Те се криели по едни непроходими планини и не предприемали никакви действия, за да не им се разваляло спокойствието, даже отбегнаха да се срещат со нас. От това нашите момчета най-вече се отчаяха щом видяха, че нататък нема никакво въстание. Във Воденско даже нито чета, Солунско същото, само на Одринско се слушат гюрултии и всичко това допринесе нашите да се отчаят и да изпаднат духом, за това допринесе и техната голотия. На всички въстаници дрехите са изпокъсани, до един са боси, без цървули, прибави и глада и отчаянието е пълно.
Местните чети ни отбегваха, за да не им създадем некои неприятности и мъчнотии.
Сарафов замина зад границата. Надали Лазо Поптрайков ще може да се срещне с членовете от щаба. Неговото идване не се знае, дали ще се върне в Костурско или ще замине за България. Той остана с около 120 души все подбрани момчета. На всички окото им беше към България.
Лазар Поптрайков
Така завърши Михаил Николов своя разказ. Той не донесе никакво писмо от Лазо Поптрайков и това ме много очуди. Щабът нищо не писа ето вече цел месец, ако има некое писмо от щаба или от Лазо къде вас задръжте го, след некой ден ще прескочим към „Бучие” и по тия въпроси ще поговорим по-нашироко.
Аскерите от към Търсие и от към Бабчор се движат къде нас, тръгваме за към Порта. В тоя момент пристигнаха Кузо Блацки, Никола Трифонов и Андреев со 6 души.
На Михаил Николовите другари прибраха оръжието со изключение на 3-4, които останаха со нас. Всички останали си отидоха по дома си.
Дръжте се здраво, бре, да не направите некоя ата-грешка. Много здраве на Насо. Нещастният Киряко (от с. Дъмбени) го оплаках. Много скърбя. Страшни калпазанщини направиха дъмбенци.
Свършвам и скоро виждане.
Пише Васил Чекаларов. На „Ходжов Камен”, 22.IX. понеделник, 7 1/2 часа.
