160 години от създаването на Робърт Колеж в Цариград 
Първата учебна година на Робърт колеж в Цариград е открита на 16 септември 1863 г. в сградата на бившата протестантска семинария. След дългогодишен американски дипломатически натиск, султанското разрешение за строеж е получено в края на десетилетието, а американският индустриалец Сайръс Хамлин /по това време притежава пекарна, училище и пералня в Цариград/ прави първата копка на сградата в деня на националния празник на САЩ – 4 юли 1869 г. в квартала Бебек. Любопитни са мотивите за разрешението, които великият везир изтъква пред султана: „тези американци едва ли ще могат да построят училище заради липсата на капацитет“. Строежът е завършен за две години, а сградата е кръстена в чест на Хамлин – „Хамлин хол“.
Английския език е официалният език за обучение и на учениците е забранено да комуникират на други езици, по време на пребиваване в сградата.
Според американската образователна система, завършилите го получават образователна степен „бакалавър на изкуствата“, а османската администрация приравнява обучението в него с гимназиалното и дипломите на неговите възпитаници са признавани като дипломи за завършено средно образование.
Още в първите години от съществуването на институцията прави впечатление присъствието на обучение по парламентарно право. Това дава възможност на младите българи да се запознаят с принципите на парламентаризма, въпреки че живеят в абсолютна монархия.
През втората учебна година е приет първият българин – Петър Сичанов от Банско, а малко по-късно е приет и по-малкият му брат Иван Сичанов. През следващите години колежът се рекламира в почти всички български вестници, агитационни материали за него пише и Петко Славейков. След дипломирането си през 1871 г. неговият син Иван Славейков е назначен за преподавател в колежа, подобно на съученика си Стефан Панаретов, който остава като учител по български език и литература в продължение на 43 години. Наличието на български преподаватели също изиграва важна роля за постоянното увеличаване на броя на българските ученици, което дава повод да се говори за български период в неговата история. Това е времето от 1877 до 1889 г., българите държат лидерството в колежа не само като численост, но и като успеваемост.
Робърт колеж като институция и възпитаниците му имат важна роля при международното разгласяване на жестокостите при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. и за спасяването на много младежи от османските репресии.
Бившият учител в колежа и бъдещ български дипломат Петър Димитров е част от комисията, която начело с Юджийн Скайлър обикаля пострадалите региони, а Стефан Панаретов е изпратен със специална мисия от президента на училището Джордж Уошбърн в английската столица да лобира за българската кауза. На следващата година възпитаниците на колежа са сред доброволците в Руско-турската война. А след Берлинския конгрес се включват активно в политическия живот на Княжество България и Източна Румелия, като стоят в основата на изграждането на новите институции. Те изиграват важна роля в модернизирането на българските земи и интегрирането им в европейската цивилизация.
Общо 905 българи са учили в Робърт колеж, но 329 се дипломират. За осемдесет възпитаници на колежа завършили до 1890 г. е известно, че продължават своето образование предимно в европейски университети.
Диплома на Руси М. Русев от Робърт колеж
През 1971 г. поради образователна реформа в Турция, Робърт колеж се преобразува в средно училище и се мести в квартал Арнауткьой, а старият комплекс на колежа в Бебек е предаден на правителството, което настанява там Босфорския университет.
Преподаватели в него са били – Стефан Панаретов от 1871 до 1914 г.; Иван Славейков от 1876 до 1878 г. и Константин Стоилов през учебната 1871/1872 г.
въздушна снимка на целият стар комплекс Робърт колеж
