16 септември 1903 г. – вторник
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
16 септемврий – „Тиза”
… Яз со Трайко Марковски слегоме во селото и право отидоме у нас да я запитаме майка ми какво ке ни разправи за Битоля. Преди да почни да ни казва, майка ми даде едни убави Битолски пинци (цървули), от какви име голяма нужда; се зарадва като малко дете со тия пинци и не знае како да благодара за това на майка… 
Нейсе, ние беме повеке гладни за новини и я питаме да ни разправи как ги посрещнали во Битоля и дали отидоа при Консулите или не. Майка първо ми каза, че тя со Карайка, щом стигнали во Битоля, ошли на пошчата и изпратили писмото за Атина, което му име дадено. Вечерта свички жени били затворени во един ан (хан) и не ги оставили да излезе навън. Дадоя на свека жена по един леб и по тро маслини, като им казае никоя да не излегва от ано.
На другио ден жените правили голема гюрултия. Дошел некой голем забит (офшцер, в преносен смисъл – големец) и ги запитал какво сакат тия.
Свичките отговорили, че искаме да отидем при Валията. Забито ги заплашил какво,, ако не мирясе, ке заповеда на аскерите да дойде и аскера, каквото намери за мунасип (от арабски – за целесъобразно), това ке прави. Некой жени се сплашия от така казаното, зашчото свички много добре знае, со какви средства аскеро усмиряваше преди един месец по селата.
Само Карайка Митрушка и майка ми отговорили, че тия се дошли до тука да се оплаче на Валията и на Консулите, които аскера им стори. „Ке заповедам да ви затворат во апсо (от арабски – затвор)!” – вика турчина. Ние не дадоме големо значение на заканата на турчина – допълва майка, – яз викам по високо, тука во енаж, той се налюти и почна да вика: „Фатите я тая гяурка и да я носите во апсо!” – Се спускат десетина аскери, ме фатие и почнае да ме влече за към затворо. Тогаз и яз започна да викам: „Ка можи царскио аскер да фати две жени, които нишчо лошо не сторие, а зашчо саке да отиде при Валията, затова сакате да ни затворите? Това е вашето юнаство? Ние много добре го знаеме, само младите невести и момите гоните! На комитите не ви държи да одите!” – Трайко я пита, дали истина така каза, тя се кълни во децата и че точно така свичко изредила. Яз много се израдва, зашчото имам такава майка…
(Според бележката на Анастас Лозанчев, Лазар Киселинчев до тук е дешифрирал неговото „тефтерче”.)
Лазар Кисилинчев по време на Илинденското въстание.
