14 септември 1903 г. – неделя
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов
На 14.ІХ. 1903 г. отрядът се срещна с войводите Тольо паша и дядо Кольо, от които узна печалната вест, че с въстанието е свършено, че районите им са неподготвени да посрещнат такива големи чети, че подобни движения са рисковани и безрезултатни. От 622 души, които съставляваха отряда на 14.ІХ. той беше намалял на около 500 души. Останалите напуснаха четите си и бяха изгубени. При това положение на безизходност, всяко по-нататъшно очакване на отговор от Щаба, началниците намираха за безцелно.
Из спомените на Иван Попов
След дълги скитания и гладувания едвам подир 5-6 дни се срещнахме с войводите Тольо паша и Дедо Кольо – в Прилепско. Тук се съединихме с тях, те ни доставяха храна и ние малко си отпочинахме.
Из спомените на Илия Биолчев
… докато в с. Крушевица /Прилепско/ срещнахме четата на мориховския войвода Толе паша. С двама водачи от неговите четници продължихме пътя …
Из спомените на Пандо Кляшев
В това време аскер беше се установил: в Клисура, Върбица, Блаца, Черешница, в планината Вич, в Бабчорско, в местностите Дулите, Ковачо (над извора Габрецки в камъните), в планината Лисец, в с. Руля (около ливадите), в с. Бесвина, (при чешмата „Крайков”) и в с. Дъмбени.
изглед от днешен Костур и езерото при залез слънце
