9 септември 1903 година – вторник
Из дневника на Панайот Наумов Робев
На 9 септември, вечерта с вуйко ми се сурнахме в селото ни от Руля, разбрахме що стана с него.
Видяхме фамилиите са неповредени, т.е. няма убити жени, деца, само, че биле измъчени от всяка страна позорно… изсъблечени и оставени голи, боси, гладни. Мъже са избити вън от селото – баща ми, Лазо Лукаров, попо Мишо – убити в неделята с позорна смърт (одрани живи) горе, дето стана сражението; Нико Пирналиев и Стасето Шолдов измушкани доле в полето при чифлика нов, а другите в селото, дето ги намираха. Паднаха убити и 3-ма жупанци. Селото цяло изгорено. Четири къщи здрави останаха, училището и църквата. Челядите там са прибрани. Тях ги терале (карали) няколко дни като стадо овце от града в чифлика и пак в селото, гладни, изнурени, печално. Някои фамилии гръкомански останаха в града да живеят. Остналите живи мъже изплашени от нанесените върху им злочестини и неволи предадоха си пушките. Дадоха 16 пушки, искат им още две. Първенците до толкова са отчаяха от делото щото викаха и викат: „…Угасна комитетът, ни разсипахти, ни изгорихте и нищо няма добро да донесете… Ний, неке викат Цилю Браов, Ставре, Мишайков, Черкачо, Динето, Петрето, Теохарчо – всички. Те искат уморванье.”
Из дневника на Киряк Шкуртов
изглед от село Денско днес
На 9 септември стигнахме в с. Денско, тоже влашко и повече от Хрупища познати, нахранихме се с хубав кашкавал и папури.
