10 септември 1903 година – сряда
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
10 септемврий – среда – „Св. Танас”
На обед дойде жена ми и ми даде едно писмо, което било донесено от Кърчишча и писмото беше от Пенчо от Костур; той го дал на некои Кърчишчани, които во понеделник били на пазар тамо. Пенчо пише со шифър и казва: „Вчера, во неделя, като пуснало църква, владиката го извикал, колкото Косинчени има Костур, во Митрополията и му рекал да ми пише мене ено писмо, да се съгласа да предада целото оръжие от нашия център и владиката обещавал да се застъпи пред юкиметя яз да не пата нишчо и сакал да даде тескере да замина за Гърция. Това го правел, зашчото му било много мъчно и как така един човек, такъв „елиноматис”, да работи с българите. Това го правел, защото бил „пневматикос патир” (духовен баща) на християнското стадо и не искал никой добър християнин да пострада, толкова повеке един човек, който има гръцко добро учение като мене и пр. и пр.”
Прочету писмото извика Трайко, войводата Кенков и н.п. Йовчев, Цильо Коконо, Ването Канче и Дельо Марковски и др. И му прочето и на неми. Преди да го чуе съдържанието Коконо си трие ръцете и вика:
– Гель, кузум, гель! (Ела, момиче, ела!) Владичето со тролинки (трошички) те кани, за да му одиш и като те затвори во дворо, ке му клади и колко миро на вратата и тогава ке видиш, шчо за „пневматикос патир” е той. Ке те фати со патерицата тате ти Яни, де те боли, сто оки бой и после едно тескере ке ти дади не за Гърция, шчо пише, а един голем камен на тило, та во най-дълбокото место во езерото да те фърли!
Успокои другарите, че никак немам намерение да ода при Гръцкия Владика, зашчото го зная яз много по-добре шчо за владика е той и колко ми го сака добро мене, но со това Ви казвам, гледате Метко какви технизмата (от гръцки – машинации) прави. Виде той со сила нишчо не можеше да ни направи, сега со подмамки сака да ни фати…
владиката Германос Каравангелис в снимка за спомен
с висш турски офицер по време на Илинденското въстание
Из дневника на Киряк Шкуртов
Гръцкият владика с 600 души войска ходеше по Пополе и Олицкия манастир да предумва семействата да викат въстаниците да се предават, а той ще ги защити – ако станат гръкомани. И няколко села се полъгаха: Апоскеп, Габреш, Загоричани, Олища и др. станаха патриаршисти. После към края на септември, всички, които искаха да заминат на чужбина, трябваше да идат в гръцката митрополия, за да им се даде удостоверение за паспорт. Иначе не им се издваха паспорти.
