6 септември 1903 – събота
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
6 септемврий – сумбота – Косинец
Собра денес жените чаушки (така се наричали десетничките в женските организации на ВМОРО) и му каза кои и кои жени да зеве и да се готви да замине за Битоля. Избраме 18 жени, мегю които беше и моята майка. Му дали и 10 бели меджидити за арч. Разправи му какво ке праве, ако ги пита некой от Консолите, да не се плаше, да разправе за зулумите на аскерите, за избитите стари жени и деца, за пленените невести и моми и за маскърлъците, шчо вършеа аскерите. Как ги оголвае жените да търси пари, флорини и кьостеци. Селата сега приличат на пепелишча, свички се изгорени и сринати рамно со земата. Во Битоля ке ги посрещне човеци от Комитета и тия ке му разправи дека и дека ке отиде. Каза му свички да се готови, когато получа писмо от Пандо, ке му кажа да потегле. Писа на Пандо колко жени и кои избра, за да отиде во Битоля….
Из дневника на Киряк Шкуртов
От тук (от с. Тухул) пак продължихме на запад, срещнахме селото Ливада и тук престрелка, по-нататък село Захарий също. Под селото има останки от старинен манастир „Св. Захарий”.
Из спомените на Пандо Кляшев
С гърци куриери тръгват за селото Ливадя (турско село). Тук има турци богати бегове и ятаци на арнаутите разбойници по християнските села. Тухляни и Ливадяни, изплашени от участта на с. Тухли, излезли тъй също в планината и почнали да стрелят, но четниците ги прогонили и им изгарят селото. Още същия ден се упътили въстаниците пак към арнаутското село Ленотъй (арнаутски: Загър – св. Захария). И изплашените ленотъйчани, прибрани с тухляни и ливадяни, от една височина отворили огън върху въстаниците.
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов
моста на река Черна при с. Брод по време на Първата световна война
Настанен отрядът на позиция между селата Брод, Скочивир и Полог, той остана в очакване и отбрана от заминалия за Сокол битолския аскер; той остана в очакването си, защото нямаше къде да се укрие. Съдбата на отряда не можеше да бъде чужда за неговите ръководители и войводи, които се мъчеха да изкарат отряда от положението, в което беше изпаднал. Всички са за предприемане на някаква акция, която да го изкара от пасивността му, обаче всички виждат, че акция без съдействие и подкрепа от местните чети е обречена не само на неуспех, а още и на погром. Михаил Николов е за връщането на отряда в Костурско, защото той намира, че от странстването му из Македония не ще извлечем никаква полза, нито пък ще можем да изменим хода на събитията. За отряда настъпваха тежки часове. Всичко живо наоколо му се беше укрило и избягало. Цели села като Скочивир, Бърник, Ивен, Бръшлен и др. се изпразваха и бягаха. Отрядът попаднал в завоя на Черна, за него нямаше човек, ни да го облече или нахрани, а и да го поведе и улесни в неговия маршрут.
Той беше избрал течението на Черна и тя беше неговият компас из Мориовско.
Из спомените на Иван Попов
След това наблизу намерихме един влах и с него се оттеглихме на една местност в една гора. На сутринта войска от три-четири хиляди души обискираше планината срещу нас. Единият и фланг беше на 200-300 крачки от нас, но не ни забеляза; ние даже бяхме вързали муцуните на конете, да не цвилят.
Из спомените на Илия Биолчев
Успяхме незабелязано да се изтеглим към влашките колиби – мандра на кехаята Султаяни, отдето взехме водач, за да ни оправи пътя по посока за с. Скочивир /Прилепско/. Освободихме леринските чети и продължихме пътя сами с местни водачи,…
Из спомените на Андон Шкондуров
Там се срещнахме с войводите Толе паша и дядо Кольо с по 5-6 души чета. Там нямаше въстание и не можахме да се нахраним и се принудихме да върнем три четвърти от четата обратно в Костурско с началника Мишо Николов от Бобища и войводата Никола Пандов от Кономлади.
А ние останахме с началника Лазар Поптрайков и войводите Васил Кономладски, Петър Погончев, Иван Попов със знамената около 150 души нощувахме в с. Гудяково.
