3 септември 1903 година – сряда
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов
по пътеките из Нидже планина
При туристическо настроение отрядът на другия ден продължи своя път за да достигне в. Кравица, където очаква да срещне четите от околните райони, во главе Щаба на въстанието, на който ще повери плановете си. Всички четници са обхванати от радост, че на тяхното уединение ще се тури край и напускайки Сокол, те подеха надолнището към девствените мориево-мъглешки борови гори.
Сряда, 3.ІХ. 1903 година. До тук сме в Нидже планина, обаче мръднем ли крачка на север ще напуснем планината и красотите на големия хоризонт, за да стъпим на нейните посестрими, които, като нагиздена невеста, стоят пред нас свенливо и негостоприемно. Пред нас са иголистните гори на мъглено-мориовските планини, които напук на оголелия гръб на Нидже са потънали в зеленина и девственост… Местността стръмно се снишава и отделя Сокол от Кравица. Проточи се една голяма върволица от хора, коне и мъски, които в подетата удолина премерват стъпките си, взират се в опасностите, надвисват в пропастите, за да слезнат в низината, която е много далеч…
Из спомените на Иван Попов
… на 3-ти септември вечерта стигнахме на Соклето в Нидже планина, над селото Пожарско.
Из спомените на Пандо Кляшев (в дневника си Киряк Шкуртов, го е записал като станало на 5 септември, но по-всяка вероятност е станало между 3-5 с.м.)
От там (от Нестрам) на 3 септ. отишли по посока към смесеното от гърци и турци село Тухли /с. Тухол/. Турците избягали в планината, отгдето почнали да гърмят върху въстаниците. Последните, разядосани, изгарят селото – 15 турски къщи. Уловили една баба и едно детенце и ги предали на коджабашията грък, за да ги запази.
Из спомените на Илия Биолчев
Каймакчалан, снимката е взета от публикация на Агенция Фокус
Лутащи се из дебрите на Нидже по Чеганските и Родовските урви, след петдевно гладуване стигнахме връх Сокол, източно от върха Каймак-Чалън.
