2 септември 1903 година – вторник
Из дневника на Панайот Наумов Робев
2 септември Прекарахме целия ден в трапа без храна. Вечерта пак се върнахме в селото у попа. Тук се найдох със Стасето от Вишени. Той и други се загрижиха и ни изпроводиха в Желево, дето намерихме Коте. Слава Богу ни дайде три души, че се прибрахме към един много добър човек и войвода.
Из дневника на Киряк Шкуртов
с. Нестрам се е деляло на две махали (Горна и Долна), които в някой статистически данни от онова време, са се водили като две отделни села. На снимката е представена черквата в Долен (Долнени) Нестрам „Успение Богородично“, строена през 1816 г.
Снимката е използвана от wiki/Файл:Nestram-Dolno.jpg
Обсадихме селото Нестрам и опожарихме къщата на предателя Коста Сребрен и дюкяна на Мельо Д. Качаунов, убихме и Павльо Палябегов и един турчин от с. Желегоже. През време на обсадата от Костур пристигнаха в селото няколко предатели от с. Нестрам придружавани от войска. Четниците като ги забелязаха откриха стрелба и те избягаха обратно без да се сражават…
панорамна снимка на село Нестрам днес, на която ясно се
виждат двете махали
Из спомените на Пандо Кляшев
Чакаларов замина със 120 души в Нестрамско, за да отвлече вниманието на аскера, аз с 220 души останах в Кономладско. Тук подир два дена аскерът ме загражда от вси страни, но избегнах сражението. Уплашени от мъчното положение, въстаниците почнаха да ни напущат и се прибираха по селата си. Това беше към началото на септември…. В това време Чакаларов към 1 септемврий беше в Нестрам, гдето изгори три къщи на върли гръкомани и противници на комитета. Войска от 200 души го среща в Нестрам, завързва се сражение, но войската отстъпи с позорно бягство.
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов
На 2.ІХ.1903 г. отрядът зае най-източната част от билото на Нидже. Ще проследим неговия път така както ни го предават бележките ми от това време:
Вторник, 2.ІХ.1903 г. Настанени сме в най-източните части на Нидже планина, откъдето хоризонтът открива красотите на няколко околии. На изток, преди изгрев на слънце и в руменината на настъпващия ден, окото ни волно прегръща взор из красивата Мъгления. Далеч в оттатъшното подножие на Чекир-даг срамежливо крие се Воден.
изглед към Островското езеро и с. Острово днес
Като змия около Островското езеро криволичи железопътната линия, която се губи в северо-източните разклонения на Бурла планина. От няколко дни отрядът е в непосредствено съседство с нея линия и буди в нас известна злоба. Под самите нас на източния бряг на езерото е разположено с. Острово, което със своите бели къщи връща нашата памет обратно в Котурско, а малко по-назапад от него е – с. Жерви и др. Малки и големи села, кацнали из хубавото поле, което се пори от многобройни рекички, вливащи се в самото езеро. Накъдето и да погледнем, окото ти се гали от красивата гледка на тая панорама, която блазни душата на поета, художника и туриста, обаче в нас, хората на рушението и затъпеното чувство от естетика, буди само безразличие.
Вървим по безкрайната равнина на Нидже. Пред нас изпъква заетитят от патрулната чета Цетински балкан (Каймакчилан), а нататък в ширинето, на северо-запад, редят се върховете Сокол, Кравица и Добро поле. Заемаме най-високата част от юго-западна Македония и държим центъра между околиите: Леринско, Воденско, Прилепско и Битолско. Газим най-северния водороздел на Нидже и сме на границата между солунски и битолски виляети.
Из спомените на Иван Попов
Така продължаваме да вървим в северна посока…
