1 септември 1903 година – понеделник
Из дневника на Панайот Наумов Робев
1 септември
На обяд на другия ден, се поместихме от там защото видяхме аскера, че иде от към Вич и потеглихме за на Лисич. Но когато се качвахме по един трап, няколко души бяхме останали отзад, изморени, тогава едно кономладско дете ни известява от селото ни, че на голия връх на Лисич имало аскер и действително. Изпратихме известие на четата и тя заминала безвредно. Като не дойде отговор за връщане, ние я последвахме по трапът, ала пред нас се яви турчин, който пълнеше вода от трапа. Като го видяхме пръснахме се да бягаме назад, също и той избяга нагоре и извести аскерите. Няколко души от нас се отделиха и излязоха на ачик място на голото на един рид, а ние зехме трапа. Като ги видяха първите взеха да стрелят бърже. Ние, бягайки, излязохме на равното и по нас захванаха да стрелят, щом ни забелязаха.
изглед към село Статица
Не знаехме що да правим и ние се скрихме в една курия, а вечерта в Статица. Бяхме 6-8 от селото ни, 2 от Дъмбени и един от Косинец. Останохме живи и здрави. Така щото се разпръснахме и четата не знаехме де се прикри, избеганите също, а ние изпъдени пилища в Статица. Тук разпитахме да намерим посоката на Коте. Ни казаха в с. Ошчима и с един човек отидохме, ала не го намерихме. Постояхме вечерта така, а деня в трапа на една горичка.
Из дневника на Киряк Шкуртов
От тук (от планината над с. Апоскеп) Чекаларов слезна в полето, на Маняския орман се съедини с костенарийската чета. След един ден почивка потеглихме за с. Нестрам.
Из спомените на Иван Попов
Почнахме да ги печем (овцете, които са били взети от турски стада), но не успяха всички момчета да опекат месото, защото мястото беше голо, та нямаше доста дърва. На заранта се яви една потеря башибозуци – узнали от избягалите овчари – и повечето момчета взеха със себе си сурово месо, което по пътя повече го хвърлиха
