31август 1903 година
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
31август 1903 година – неделя – над Кономлади
Цял ден почиваме. От никъде не се пуле джан-джин турци. От Бабчор ни донесое месо и леб, също и от Кономлади. Въстаниците се нахрание добре и свички разправе за вчерашното стражение со особена радост и гордост. Слушам до мене една група Дъмбенци и Косинци да кажве: „Това стражение беше по-важно от превземането на Клисура и Невеска, зашчото здраво се опреме на Метко пред вратата на Костур, токму тогава, когато таму имаше повеке от 5-6000 души аскери. За да се реше нашите Началници да завърже стражението точно пред Костур, не е потребно со това да ни кажат, че нема страх от Турците, ама да докаже, че сме юнаци и решителни и никак не америсве Султанските аскери.”…
Из дневника на Панайот Наумов Робев
31 с.м. Видяхме кадежи над селото. Селото вече подпалено и кой знай какви безобразия са станали на фамилиите ни. Търпение – ще им се отплати. Плач и ридания настана вече.
Из спомените на Иван Попов
Научихме се, че един Лерински войвода, родом от същото село, се намирал с четата си по на север в планината Борбеш. И ние тръгнахме по тази посока и продължавахме пътя без да срещнем жива душа – нито селяни, нито овчари. Минахме през едни празни турски позиции, наскоро напуснати, и така вървейки почнахме да гладуваме. Срещнахме едно турско стадо овце и си взехме, колкото ни трябваше, до 100-тшна брави – бяхме 500 души.
Из Поверително писмо №670
с. Апоскеп
На другия ден (31 август), друга войска отишла в селото и го подпалила. Населението още от вечерта на 30 август избягало в Костур. Останалите три лица от гореспоменатите били придадени на едно отделение войска със заптието Ляше, да ги откарат в Битоля. Ала къде църквата Св. Илия и тримата били убити.
От намерените им обезобразени тела могло да се съди, че преди да умрат, върху тях били извършвани нечути жестокости
Освен тях, същия ден убили в селото:
6.Търпен Цида 95 г. убит с щик
7.Васил Томев 80 “ “ с щик и изгорен
8.Наке Станишев 75 “ “ “ “
9.Чоли Стоянов 70 “ “ “ “
10.Търпо Ралев 45 “ (болен) с щик
11.Митре Търпенов 22 “
Същия ден войници обезчестили:
1.Стоянка Ляпова, мома
2.Пена Наумова “
3.Гърка п. Янева невеста
4.Митревица Милева “
5. Спасовица Шалдева и всички други жени, които се били скрили в къщата на Поп Яни и в църквата.
От 128 къщи останали здрави само две, всички други изгорели. Населението се прибрало в колиби.
За тези събития и убийства Наум Темчев не съобщава.
