30 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов (това е последният ден, в който от досега откритите и публикувани части от дневниците си е водил бележки за станалите събития)
30 август – Апоскепската планина – „Ковачо” – събота
Тук се съединихме со другото отделение, което мина през „Берик”. Те казаха, че аскери имало под селото во Дъмбени и имало поставено до 40 чадъри. Така щото доста аскер има вече около тия планини. Аскер во Дъмбени, аскер во Габреш и други пък во Бесвина, страшни безобразия правели тези аскери во Дъмбени!
Около часат три караулите предадоха, че около 300 души аскери, пристигнали во селото Апоскеп и го заобиколиха. Станах и зех со мене Киселинчев, заобиколихме местата и след това извикахме войводите и им казахме, во случай на едно нападение, кой кои места всеки войвода да заеми.
Отсрещу виждахме да горят 3-4 къщи во Тиолища, между които най-първо я запалиха къщата на поп Лабро и брат му Никола. Това за награда види се го направиха турците, за гдето тия во съгласие со владиката предават всичко комитско и убиваха хората да ги убеждават да си сложат оръжието. Вследствие на техните увещания тиолищени предадоха около 19 пушки и некой от тях избегаха да живеят во Костур.
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
30 август – съмбота – „Ковачо” и „Дулото” над Апоскеп
По целият път от Габреш до тук Чекаларов само мълчеше. Стигнаме над Апоскеп, седна и записваше дълго време во неговия дневник. Като си свърши писането, извика Пандо и мене и ни каза, че денес , макар и да сме толкоз близо до Костур, или цел ден ке сме спокойни, или ако ни открие тука [аскера], ке дадеме тука едно сражение, за да изплашиме Костурени. Местото е доста удобно и во градо не вервам да има много аскер. Ако да знаем колко аскер има во градо, много ми се иска да го нападнем!…
Както Пандето, така и яз казаме, че едно нападение неподготвено може и да не сполучи. В такъв случай ке се окуражат турците, а да се обезкуражат, тогай каква файда от едно такъво стражение? Апоскепени верно пишее, че около 250 души аскер.
Великия Ботийов стъпи на българска земя на 17 май 1876 г. и загина на 20 с.м., къде, не се знае. Той знаеше, че отива в родна страна, готова за борба, при роден брат, решен да въстава, решен за жертви и какво излиза? Н. Обретенов, негов (Ботийов) другар, го казва: „Никой през тия четири дена и по-после, не ни посрещна; никой не се присъедини към нас, никой не ни даде залък хляб, никой не ни поднесе стомна вода. Овчарът от когото взехме 2-3 агнета, избърза и ни казва: „По-скоро плащайте, аскера иде!”
… Отчаян, Ботийов казва: за тоя народ ли сме дошли да се жертвуваме, да умираме?
… Изключено е всякакво сравнение. И това става на 35-ия ден от обявяването на въстанието.
… ги мъчели и биели, искат пушки и мъжете да дойдат да се предадат. По настояванието на К.Добролийцки (става дума за Никола Христов, войвода на Апоскепската центрова чета) и Лабро Браов ние не вземе под внимание много работи и така набързо дойдоме тука. Яска све верва, че тоя аскер, който беше во Апоскеп, требва ошче сношчи да се е прибрал во Костур и стоението ни така близо до устата на вълко ни е опасно. Саато е веке 7, гледаме аскеро около 100 души от Апоскеп, заема 10-12 души старци, навързани ги носи къде градо. Другите аскери, около 150 души се изкачве камо нашите места, при „Летников вър”, без тефлик и без да знаят, че ние се намираме тамо, около 600 души. Когато турците се приближие до нашите караули на около 300-400 крачки, му откриме огон. Тамо беше Чекаларов, Нумо Желински, Стерйовски со Смърдешките чети, центрови и селски; на десно беше со Кольо Добролийцки, со Апоскепци и костенарци. На лево беме со Пандо со Косинския и Дъмбенския центрове и селски чети. Стражението се усили повеке по саато 10, когато дойде целия Костурски аскер, над 5000 души. Благодарение, че повекето аскери бее мустафъзи (части от възрастни мъже – запасняци) , които имае пушки мартинки, не му дадоме да напредне. За първи път в това стражение виду аскерите да върве по колони като на парад. Горкият „Метко” се намерваше во едно никак не сгодно место, не можеше да се разшири не му позволяваше местото.Ние стрелиме во купо, гледаме как се търколе убитите и ранените турци. Буриите турски свирее на юруш, ама никой от аскерите не можеше да върви. Пред мене гледам около 250 души аскери запалие няколко къшчи во Тиолишча , ама като се фати стражението при нас, тия аскери се върнае през Шестево и се показаа пред нашите пусии. Ошче от далеку почнае да стреле и да вика кай луди! Ние ги дочекаме и не му дадоме да мръдне никак. Така завре огно повеке от два саати; на турците дойдоа и други аскери и лефуши на помощ. Сакае со юруш да се изкаче на нашите места. Ние се държиме здраво, имаме наредено така, ако турците се изкаче до едни падинки под нас, да фърлиме неколко бомби. На десно сражението се засили доста здраво . По едно време гледаме некои въстаници от Апоскепския център да бегат от местата, които държеа, ама веднага Стерйо се спусна по тия и со леворвера во ръка ги сплаши да се върнат на пусиите и Чекаларов си дери гърлото от викание: „Никой да не напуска местата” – викаше. Така навреме Стерйо ги накара Апоскепенци да се задрже и тамо огно беше много силен.
По ено време Чекаларов предава да дадиме малко помощ на Кольо Добролицки. Яз зве четата на Гаки Кенков и от другата страна Чекаларов и бърго со Цильо Какальо и стигнаме на време зад Апоскепския център и заеме въро „Вардарска глава”. Тук турците булюци-булюци върве, буриите свире, ние викаме и стрелиме, никой от нас не е изплашен , зашчото сълцето веке бързо ке зайди. От лево чуваме да пукат една-две бомби, след това нашите момчета почнае да викат „ура” и изкочие пред турците, които беа пред нас. Чекаларов заповеда на Цильо Какальо и той да приготви некоя бомба и да я фърли при сгодно време. Турците наново се натискат во центъро, имат много войска, ама местото немат да се разширят. Ние стреляме во турските редици, много добро виждаме как се супурдисве убити и ранени аскерлиите, ама при все това силата е голема. Яз си реку, че сега тука живи едвам ке останиме, зашчото никой не мислеше да се згъзи (отстъпи). Чекаларов вика, яз викам , Лаки Каранджа, со един глас кай от бочка (бъчва), вика и окуражава въстаниците . Когато веке се стемна и турците свички се собрае и се върнае, едни за Костур, а други во Апоскеп, което село, целото село от 130 къшчи.
Чекаларов, Кляшев, Стерйо, Какальо, Нумо Желински, Кольо Добролийцки и яз се собраме и решиме да се разделим; Чекаларов со Нумо Желински, който замества ранения Гучо; Кольо Добролийцки со Апоскепската центрова чета и Жупанската чета на Пандо Сидов, центровата Смърдецка на Стерйо и Коста Здрольов, со една селска Дъмбенска чета около 150 души, да замине за Костенарията и Нестрамско. Тия се отделии и заминая закъде Манъцкия орман. Кляшев и яз со двете Косински селски чети, две Смърдецки и центровите Дъмбенски и Косински чети тръгнаме закъде Бабчор. Денес от никъде леб не ни дойде, макар да беме зарекли и во Апоскеп, во Шестево, во Черешница и Дреновени никой не излезе да ни донесе и така гладни вървиме; към полунощ дойдоме во Дреновския Осой . Тука намериме петнадесет големи лебови, донесени от Дреновени, които ги разделиме по момчетата. Като минаме по Черновишча и от тамо звеме още 15 и вървиме во Бобчорско. Стигнаме на мегю Кономлади и Бабчор и там спреме да нощуваме.
Забележка: Во стражението вчера имаме двама убити, един от Жупанишча, Гиро Николов, около 25-годишен, и Петро Гегата от Апоскеп, около 45 год. Гегата беше другар во Атина на шпионите Г. Колич от Поздивишча и Нумо Гольо, от Апоскеп. Комитета имаше решение да го убият, ама въстанието го куртулиса. Сега се уби много случайно от един куршум от много далека. Оръжието на убитите го прибрае. И ги погребие. Турците, убити и ранени , бея много.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
30 с.м. В селото ни дойде аскер около 2 часа сутринта. Стоя дълго време, после си отиде, като заведе със себе си много човеци, между които и баща ми. Пак дойде четата горе. Към 8 ½ часа аскерът започна да се изкачва по Свети Илия нагоре. Караулите видяха това, съобщиха на четата и последната захвана боеви места. Сражението се почна ужасно и трая до 1 ½ ч. ноще. Паднаха в боя Петрето Гегов от селото ни и Гиро от Жупанища. Вечна им памят, те паднаха геройски в боя. Вечерта се изразделихме и се пръснахме на разни страни. Чекаларов замина за Костенарията, ние с Пандо за Кономладската планина.
Из дневника на Киряк Шкуртов
планината Грамос
В началото на септември въстанците се разделиха на две групи – едната по-голямата замина за Мариховско, а другата за към Албанските села към планината Грамос, която водеше Чекаларов. Това се продиктува от обстоятелството, че в Костурско бе пристигнала многохилядна турска сган, та да се избягват излишните жертви.
Чекаларов със 120 души изнесе още едно славно сражение на планината над с. Апоскеп, тъкмо там където за първи път развихме знамето. Това сражение бе много кръвопролитно за турците, доде се до ръкопашен бой, но при все това четата даде само една жертва.
Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов ( те са извадени от предговора към спомените на Михаил Николов, който е написан от него, като председател на Костурското Благотворително Братство. При използването им за напред, ще бъдат изписвани така.)
Отрядът от 622 души на 30.VІІІ. проби турската обсадна линия на Вич и през селата: Негован, Забърдени, Чеган – Леринско – отрядът се отправи за Нидже планина, където очакваше да срещне Щаба на въстанието.
Из спомените на Иван Попов
Прехвърлихме планината Вич, за да се срещнем с него (с Георги Попхристов).Установихме се в Негованската кория, попаднали между три турски войски. Патрулите на едната минаха покрай нас , но не ни забелязаха.
Като не можахме да се срещнем с Георги П.Христов, през нощта преминахме през Леринското поле, прекосихме железницата и се установихме в планината при село Горничево.
Из спомените на Илия Биолчев (разминаването във времето идва от това, че разказва за събитията съобразно приемането на Григориянския календар – нов стил)
И така през втората половина на септември през селата Бабчор, Нерет, дето прибрахме леринските местни чети на Фоти от с. Търсе и Илия от с. Неволяни, които ни бяха водачи, прекосихме Леринското поле и се изкатерихме по масивните плещи на Нидже планина, като на четвъртия ден успяхме да изкачим височината над с. Сетина.
Из Поверително писмо №670
с. Апоскеп
На 30 август, около 300 души войници отишли в селото да искат от населението оръжие. Като не могли да вземат нищо, уловили:
1. Свещеник Михаил на 45 г. отведен в Костур на 30, убит на 31.08. под с. Шестеово
2. Лазар Лукаров “ 50 “ на 31.08 е убит под Шестеово
3. Нико Д. Шумалиев “ 55 “ на 31.08. убит под Шестеово
4. Стасе Г. Шолда /Спасо Шолйов/ “ 35 “ убит мъченически сред градът на 30.08.
5. Наум Фотев /Майстор/ “ 55 “ , и той на 30.08.
които с едно отделение войска биле изпратени в Костур. След това селяните биле подканени заедно с офицерите да изберат по-удобно място за настаняване на войските на постоянно местожителство, изкачили се над селото, гдето намерили подобно място. Но съединените чети на Чакаларова, които били разположени в Апоскопската планина,отворили огън към 7 часа по турски. .
Боят продължил до 1 ч. вечерта. Разярените от туй власти в Костур, предали на войниците Стасе Жолда и Наум Фотев, които ги промушили с щиковете си.
Според Наум Темчев, войската не е търсила никакви оръжия, но още с влизането си в селото заловила 5 лица и с охрана ги изпратила в Костур. А, офицерът командващ войската търсел удобно място за настаняване на войниците в планината на чадъри /палатки/ над селото, когато въстаниците открили огън против турците. На 31.08. били изгорени всички 120 къщи.
