28 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
28 август – Брезницкото кале – четвъртък
Решихме да заминем за към Дъмбенско и затова определихме човеци да отидат со време и се разпоредят за едение, хляб бехме зарекли от неколко села и в Габреш бехме изпратили цела чета, за да приготви хлеб, от Габреш сполучиха да изпратят стотина хляба. Там дето седехме некой си от въстаниците види се окрал царевици и запалил огън да ги пече, обаче бехме изненадани, когато видехме да пламват сухите листа от гъстия гъсталак. Спуснахме всички да гасим и успехме да откъснем огъня. При изгасението на един възтаник му падна в огъня един патрон и изгърме.
Караула ни съобщи, че аскерите слизат от към „Търново Слива” от горе от планината, Христо Гушлев пак го бехме изпратили да дигне и повърне косинските жени, които отиваха в Костур да се подведат на турските власти заедно со поп Петро Пинзов, Янето Бицов, Стефо Кършаков и Стасето Рука, още го немаше, а беше со моя кон та възможно беше да бъде посрещнат от аскерите, защото отпред показанията на караула, един от аскерите слезнал вече чак до селото и други дошли към нас во верига.
Отидох да прегледам и се ориентирам по движението на аскерите, за да вземем нужните мерки. Тъкмо, когато слезнах во равното при черквичките срещнах Гушлев да носи косинци, взех коня и отидох при караула, изгледах и видех веригите от аскерите, които имаха направление към нас и то не далече, дадохме со Кляшев заповед за общо отстъпление, защото местото никак не ни помагаше за сражение отстъпихме към Черна Гора, аскерите се сбраха над Габреш на местността „Локвата”.
село Брезница по време на Първата световна война,
Косинци без да ги осъдим во време на тревогата си заминаха за иотурченото Брезница. Гастълака, който остана недоизгасен отново се подпали и изгори сума нещо. Се постарах да намеря подпалвача обаче напразно. Ни известиха от Косинец, Дъмбени и Лобаница, че турците наново нападнаха селата и убиха още неколко старци, които заварили во селото! Всички подземни скривалища ги намерили и продължават всеки ден да ровят, особено во Дъмбени страшни безобразия вършели аскерите и башибозуците.
Едно 14 годишно жупаницко момиче, на Нико Попторльов на има Доча около четирима души зверове го обезчестиха и всички се извървели върху нещастното момиче, сега лежи и не може да стане от местото си. Също и установените аскери в Бесвина, според проверени сведения обезобразили всичко що е женско от 13 до 60 годишна възраст.
Вечерта заминахме за Смърдешката планина „Червени гренди”.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
28.с.м. В Брезнишкото кале. Брезница е още здрава. Обаче и от там се поместихме денем, потерани от аскер, надошел през Дембенската планина, и отидохме над Черна гора на север. Вечерта се върнах у дома, защото не можах да барам, ме болят нозете, останах в селото, а четата замина за Костенарията воглаве с Чакаларов и Пандо Кляшев, а Лазар Поптрайков с другата.
