27 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
27 август – Кономладската планина – сряда
село Кономлади днес
От разни места получихме писма, току речи всички со едно и също съдържание, от всякъде изплашени селяни, старци и чорбаджии се готвят да се покорят на ново на аскерите и на гръцкия владика. Даже много села го направиха това. Най-първо направи това селото Габреш и Брезница.
Аскерите, които се установени над Бесевина отишли во Брезница събрали всичките фамилии от Смърдеш, Косинец, Въмбел, Върбник и др. и им дали байраци да окачат во знак на покорство и советвали да убедат своите мъже да си предадат оръжието и царо ще им простил, всичките да отидат в Костур при „Командир паша” да се поклонят и пр. Нашите слабоверни, готови всичко да приемат! Особено като се научи, че четите се отдалечиха, мнозина и на лево и на десно викаха:
„Тая нашата вече се свърши, началниците избегаха и ни оставиха в огъня и пр.!” Ужасно положение! Още ние не помислихме подобно нещо, още ние сме тука! Мнозина почнаха да дирят начин, за да се подобрят со турците и гръцкия владика. А пък проклетия владика възползувай от тоя случай изпратил окръжно по селата, со което заблуждава простото население. Косинци во Брезница събрани, начело со поп Петро Пинзов, решили да преклонят глава.
От всички страни псувни и нападки се чуват по наш адрес! От външния свят нищо положително не можем да научим, за да окуражим това пусто и непостоянно население, което заприлича като развален компас.
Днес благодарение се получи едно писменце от Георги Попхристов, лерински ръководител, в което пишеше некой надеждни новини, това писмо за подновявание и подкрепявание духа всред всички го прочетохме и им говорихме на дълго и широко; обаче, нетърпеливото население веднага иска да му блесне свободата.
За да улесним задачите и мъчнотиите било от страна било от каквото и да е друго решихме да се разделим така: аз, со четите центровите – смърдецка, дъмбенска, косинска и апоскепска да заминем за Костенарията и там да произведем некои тупордии, со които да объркаме турците и обърнем вниманието на правителството и да се каже, че и Нестрамско со Костенарията въстанаха.
Лазо Поптрайков да замине за Леринско и се срещне с леринци, за да нападнат и разрушат моста ешкисулийски от ж.п. линия. Кляшев да вземе наказателната чета на Ристо Гучов и да заобиколи селата по Корещата и накажи измениците, които влезнаха во споразумение со турците, а също и онези, които напускат редовете и бягат. Розов и той со едно ново устроена чета под войводството на Никола от Дреновени (Кузинчо) да замине за Пополе и накажи престъпниците.
Вечерта аз, со Кляшев, Киселинчев и четите от смърдешкия, дъмбено-косински и апоскепски центрове со четата още на Гушлев заминахме за Брезницкото кале „Градишчата”, а Лазо Поптрайков и Розов со четите за към Бабчор.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
27.с.м. Стояхме що стояхме там към планината, апоскепани и трима души от други чети тръгнахме за грозде на нашите лозя. Поминахме изгореното Поздивища, село за оплакване. Църквата обезобразена вътре. Селяните изплашени, отчаяни, изпити с насълзени очи гледаха изгорените си къщи. Минахме с. Черновища и Дреновени също изгорени. По няколко добитъци сбрахме от тези села и потеглихме за селото ни за грозде, но за жалост не събрахме, а се върнахме празни.
Четата ни от 1000-до души се разделила на две половини. Едната потеглила за Пополе, другата остана в Габревско (Габреш още живо), която очаквахме в Дреновско осой.
Из поверително писмо № 670
сградата, в която се е помещавало Българското Търговско Агентство в Битоля по време на Илинденско-Преображенско- Кръстовденско въстание от 1903 г.
с. Косинец
Селените след това се върнали в здравите къщи в селото и останали тука до 26 август. Ала на 27 селото отново било заобиколено от многочислени войски и башибозук, които влезли и съблекли жените: обрали им парите, гривните и пр. и им съблекли всички горни дрехи. Всички вещи биле откарани, заедно с всичкия селски добитък.
От оцелелите по-рано 17 къщи, тоя ден изгорели още 15 /16/. Изгорени биле при
това църквата Св. Петка в селото, Св. Атанас, вън от него и училищното здание.
Освен това на 27 август войниците убили:
1.Матовица Бойнка 85 г. заклана /разсечена/ със секира
2. Колйовнца Бойнка 70 “ “ “ “
3. Димитр Манеловски 50 “ посечен на части
4. Мито Манеловски 55 “ “ на късове
5. Дине / Диме/ Манеловски 65 “ “ “ “
6.Киро Пиндзов 65 “ заклан
7. Иван Мола 67 “ измушкан с щик
8. Васил Пандов 70 “ “ “ “
9. София Пандова 50 “ “ “ “
10.Тръндо Налчев 65 “ разсечен на три къса
11.Атанас Караминовски 65 “ убит с куршум
12. Васил п. Цветков “ “ “ “
13. Петревица Влахинка “ /35/ “ “ “
14. Тръндо Мацанов 85 “ заклан
15.Мануша Тръндова 80 “ заклана
16. Пандо Ристовски 70 “ “
17. Динко Калановски 68 “ убит с куршум
18. Митре Влах 70 “ “ “
19. Диневица Тумбарка 85 “ “ “
20. Сотир Флинов 85 “ изболи му очите
21. Стоян Кръстов 65 “ с куршум
22. Никола Петков 57 “ “ “
23. Свещ. Ставре 90 “ “ “
24.Дине Стоянов 48 “ “ “
25. Пене Пиндзов 60 “ “ “
26. Наум Миовски 64 “ “ “
27. Наум Апостолков 27 “ “ “ от Кърчища
28.Гаки Димев 26 “ “ “ “
29. Риса Потинова, / Тимова/ невеста на 32 г. откарана от войските в Св. Неделя и още не е била върната ( 28 ноември).
Тази войска откарала 1333 глави овце и 584 глави едър добитък.
с. Смърдеш
На 27 август селото било отново нападнато от анадолските редифски табури, които откарали 105 волове, 69 мъски и 72 крави, 20 магарета и 62 телета.
Наум Темчев уточнява войската е навлязла откъм Габреш. Не уточнява бройката на отнетия добитък, но уточнява, че населението избягало към Въмбелските планини.
