25 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
25 август – Германската планина „Мочарче” – понеделник
Свикахме всичките възстаници на общо събрание. Първо аз им говорих за подържането на позициите и напускането без заповед, говорих им на дълго за отговорностите и задълженията като си послужих со некакви примери. След мене во допълнение говори войводата Попов, после установихме възстаниците на определените позиции. Местото много ни помагаше за сражение и бехме решени на една голяма сила да се противопоставим и се задържим до край, след като заобиколихме, разгледах местото и всичките позиции, ни се извести от Герман, че аскери идели от към Брайчинската планина за Герман.
черквата „Св. Герман“ /старата и новата/ в с. Герман, в която е била
открита надгробната плоча в памет на бащата, майката и брата на цар Самуил
Е, да ги вземат дяволите и аскерите! Казах да ги нападнат и ние ще им изпратим помощ. Аскерите пък, които бяха во Търновските ливади всичките заминаха за Кулата на Бигла и там поставиха чадъри, тоя аскер се виждаше да върви до 6000 души. Това ни даде да разберем че всичките аскери се дръпнати и наново се обнадеждихме и почнахме да решаваме за къде да се завърним вечерта. Решихме да заминем за „Лисец”.
По едно време неочаквано пристигна Спиро Олчев, Спиро е родом от Дърмени (Ресенски), един момък со добро поведение, доста развит, назначен за войвода во Ресенско, со Спиро не бехме се видели от около 3 години не можахме да се нарадваме и двамата на тая ни случайна среща, обаче известието подновено от германци, че аскери пристигнали во селото ни разтревожи. Тогава аз со Киселинчев, Биолчев и Спиро отидохме чак над селото на една височина да видим направлението на аскерите и след туй да го нападнем. Обаче напразно се измъчихме, не можахме да видим никакъв аскер. След като си поговорихме приятелски со Спиро, во който разговор се мешеше и Кокаревото име това ни правеше да скърбим понеже той го нема вече между нас. Запитахме Спиро за щаба дали знае нещо, отговори ми че преди 6-7 дена се срещнал со Лозанчев и той му казал, че и тримата от щаба се разделили по разни посоки и не се знае кой на къде се намира. От това ние заключихме, защото не получаваме писма. Во Ресенско били изгорени всичките села, само 3-4 оставени, които били смесени со турци. Спиро циркулирал отсрещната страна на езерото към Петринско, обаче вчера бил преследван от 3000-4000 души войска затова минал към Нивици дето се научил, че аз съм тук, оставил дружината и со 10 души доде да се срещнем. Между другото ме запита дали не сме го виждали началника му подпоручик Панайотов. Панайотов избегал скрито и не се знае къде е отишъл. Спиро се съмняваше да не би е отишъл при Коте и той да го е препратил за Гърция. Спиро не скърбеше толкова за избегването на Панайотов, ами за хубавата манлихерова пушка и револвера „Нагант”. Даде ни едно писмо, за да го препратим на Коте. Много ни моли Спиро, да го снабдим со един бинокъл, макар и ние да сме лишени от бинокли, дадохме му един такъв какво годе, който сме взели от мюдюрина клисурски. Спиро не знаеше как да ни благодари.
Привечер пристигна войводата люботски – Спиро Петров и со него се видехме, со всички се сбогувахме, те си заминаха за Герман, а пие потеглихме за „Лисец”.
изглед от село Желево по време на Първата световна война
Като дойдохме при Желево и ни казаха, че Коте бил в Желево. Тоя брат вече е сигурен, ни най-малко се опасява от аскерите. Тук вече явно се вижда, че аскерите не го преследват. Всичките негови села още не са изгорени и непокътнати. Желевени ни разправиха че срещу Търново на пресеката Бесвинска имало аскери до два табура и че днес имало сражение към „Корбец” (Въмбелската планина) и към „Буковник” имало сума въстаници убити. Сто пъти изпратихме на въмблени да сберат всичките въстаници и да дойдат со нас, обаче те си останаха.
Зарекохме хляб во Желево, Ошчима и Търново и се установихме на „Лисец” на „Моро”.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
25 с.м. Веч се установихме на лагер, и се укрепихме от някакво нападение.
с. Псодери
С. Псодери се намира на южните поли от планината, а с. Герман на север, а вечерта като разбрахме, че се сбира аскер около нас, за да ни нападне, отстъпихме от там. В Псодери беше дошъл доста аскер. Ние минахме от дясно на града (селото, Кулата) на разстояние ½ час за Жельовската планина. Тогава минахме с. Жельово, което ни оставаше от ляво и джадето (шосето). С. Ошчима са в тяхната планина.
