22 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
22 август – Дъмбени – петък
Васил Чекаларов по време на Илинденското въстание в превзетата Клисура
От Попов получихме писмо от Габрецко, во което ни пише че освен 300-400 души аскери дето излезнаха и изгориха Вишени и Блаца, но от към Турие излезнали 7000-8000 аскери и без да повреди села се устремили над самия Бабчор и поставили чадъри. Со Попов били четите: вишенската, бабчорската, загорицката и бобицката така щото и Попов може да е с около 250 души, станахме много и се измени вече положението и вчерашното решение. Да се замине со толкова души за Нестрамско и Костенарията невъзможно е за прехрана. Освен това ако и там ни изпратят турците некоя голяма сила, тогава невъзможно е и връщането ни. Затова решихме да проверим силите и да се разделим на 2-3 отделения и да заминем от Преспата за към Мориховските планини, да се срещнем со щаба и да решим нашата задача. Писахме на четите да се приберат към Въмбелската планина, към 8 часа потеглихме за „Вълканови чезми”, дето бехме определили на Попов да се срещнем, чакахме го до 1/2 часа нощта, като не дойде и на много места се виждаше доста запалени гореше това ни даваше да разберем, че всичко е хванато от аскерите.
Иван Попов
Към 3 часът ноще стигна ни Попов и ни каза: че аскери 7000 души разположени во поздивишките и черновишките ливади тъй като аскерите пристигнали до Черновища и сигурно утре ще обискират тези планини, затова писахме на дъмбенските и косинските въстаници всички да се приберат во Въмбелската планина. Ние минахме по Смърдеш, казахме и на смърдешани и се прибрахме во Въмбелската планина „Какасул”.
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
22 август – петък, Смърдеш, Корбец
Лазар Киселинчев
От рано-рано, по пъто Смоймир слезее въстаници ена върволица, края не се виждаше; седнали сме со Илия Биолчев и като овчари ги броиме, първо минават некои чети селски от Пополье и Блачески център, Апоскепския и Загорицкия, след тия иде Цильо Котев и Кономладци, един по един све отбрани мъжлаци, Нумо Желински со неговата чета, Дъмбенци, Габрешени и Дреновци, Смърдешени и други; минае 1467 души; нашия център, Косинските чети и Лобаницката, други 124 души; началниците со 35 души и Гучо со 12 души – свичко 1538 въстаници; во тоя сбор не влизае Въмбелци и Върбичени, които от вчера се прехвърлие по Корбец, както и некои други чети, шчо не можее да префърли къде „Бучие”. Като изминае свите ние бе`ме най-назад, за да прибираме некой, които изоставие и в 4 часа и ние потеглихме за Корбец; минаме до Въмбел и отъмо гледаме по „Бучие” черновица от аскери, едни по едни се соберве по въровите, требва да са повече от три иляди души; вечерта направия чадъри при „Вълкана”, там нощувае.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
22 август. Слух се тръгна, че аскерът ще нападне прибраните челяди в Черна гора, за това още от рано се поместиха от тамо и навървиха дряновски осой под шестеовската бука, като безумни във вид на керван. Плач, викове, писъци се чуваха, ала не знаехме неприятеля близо ли е! А ние се намирахме на Лабана наела… По заповед на нашето началство вечерта на 1 ½ часа тръгнахме за Въмбелските планини от Лабана, но като не можахме да стигнем до там – преспахме на Дъмбенската кастола. Минахме и Локвата и Валкан, дето по-напред стана славно сражение ( чудни планини тези – само върхове остри и долини дълбоки, всички голи, понейде обрасли с дървета).
Из спомените на Иван Попов
На другия ден войската тръгна по нашите дири, за да обискира същата планина. Тук пак се съединих с ръководителите Поп Трайков, Чакаларов и Кляшев, с които се бяхме разделили на 14 август, и от там заедно се прехвърлихме на Въмбелската планина.
Из Поверително писмо № 670
с. Поздивища
…войски под командата на Леринския командант същия ден /22.8/ слезли от към Бабчор, ограбили Поздивища и изгорели 29 къщи и 103 плевни. След туй заминали към Габреш, а от там към Бесфина. Наум Темчев уточнява, че селото е брояло 110 къщи, изгорените били 29.
Населението бе избягало в кономладската Черна гора на югозапад от Кономлади и Лисец на север от същото село.
Тоя ден били убити:
Ристовица Спасова па 50 год., защото сс възпротивила да даде магарето си на войските и Лазовица Лазарова 65 г. изгаряла в къщи.
Костурските войски, които сс отличили по своята ярост и жестокост, след като изгорили Дреновени, заминали за Дъмбени и изгорили всички колиби вън от селото.
Всичко това се случило в рамките на 4 часа, но на 23 август, според Наум Темчев, и войските се насочили към Габреш.
с. Вишени
На 21 юлий местната селска чета нападнала на войската, която била на постоянно местожителство в селото. Започнала се престрелка, която траяла цели 3 часа. Тъкмо когато четата се тъкмяла да подпали къщите гдето биле разквартировани войниците, на последните пристигнали в помощ други още войници. Туй дало възможност на турците да напуснат селото, след като запалили няколко къщи. Преди още да се почне сражението, жителите изпразнили селото и се настанили в гората. След осем дни те пак се завърнали и почнали вършидбата. Така останало населението на мира до 22 август. Тоя ден от към Костур дошли много войски, влезли в селото и го подпалили. Населението се разбягало, ала после се събрало в местността Присой, северно над селото.
В 24 часа изгорели 181 къщи /173 къщи/, а останали здрави само 15 /14/. На следующия и по следующия ден войските заобиколили местността Присой, гдето се криело населението, ограбили го, съблекли дори и дрехите на жените и децата и заклали:
1. Коле Лейков на 65 год. убит с пушка
2. Дине Кара-Йоргов 65 г. убит с пушка
3. Гиле Сотиров 55 “ заклан с нож
а със себе си завлекли:
4. свещеник Трифун на 65 год.
5. Сидер Бакрачев, “ 65 “ и към с. Габреш ги измушкалн с щикове.
На 24 август войската заедно с башибозук се завърнала и минала през селото. Тоя път биле откарани 100 глави едър добитък, а до 31 съший башибозушките чети не оставили нищо от живото имане.
Кузовица Мелйова, невеста на 25 год. е била скотски изнасилена от много войници.
След 25 септемврий всички селяни се прибрали в селото в колиби покрити със слама.
с. Българска Блаца.
панорамна снимка на Б. Блаца
Войската, която подпалила Вишени, същия ден подпалила и Блаца. Населението избягало в местността Рид на юго-запад и било заобиколено от войската. През тоя ден биле убити:
1.Михаил Петров в селото. убит с куршум
2. Досю Димитров 80 год. убит с нож
3.Стерйо Влаше 12 “ убит с нож
4.Атанас Василев 20 “ разсечен
5.Търпче Костадинов 80 “ убит с нож
6. Анастас Колиов /Комитов/ 70 “ убит с нож
7. Пандо Николов /Костадинов/ 55 “ убит с нож
8. Петре Кузманов 60 “ убит с нож
9. Нунта Атанасова 25 /60/ “ .убита с нож
Елена Атанасова 25 год. убита с нож
Все същия ден са ранени:
1. Деспа Пандова 50 г.
2. Димитр Пандов 12 г.
3. Тана Пандова 14 “
Наум Темчев уточнява, че на 23 ноември, когато са минали през селото, те още не били изцерени
Освен това, войниците откарали със себе си 50 жени и ги държали около 20 часа в ближната гора. Тук биле извършени диви опозорявания.
Киряки Динова и К. Колева сами изповедват. Същото е станало и с жените в с. Черешница, което село е било догорено същия ден от войската.
На другия ден, войските заминали за към с. Дреновени.
В селото изгорили 70 къщи от 96, което брояло преди това
