21 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
21 август – Дъмбени – четвъртък
От Смърдеш и Брезница ни пишат че аскерите от към Блаца слезнали по Рулската река и една част зема Кономладско „Лисец”. Желево, Търново, Ошчима и Руля никак не се посегнати от аскерите, така щото тези села, които Коте ги владее види се се защищават от владиката. От Шестеово ни се извести, че около 3-4000 аскери излезнали от Костур отишли към Вишени и Блаца и ги изгорили. От Въмбел нагоре за Въмбелската планина. Така щото от всички страни се стекоха аскери.
Коте Христов Саров от с. Руля, със синовете си.
Ние мислехме да заминем за Нестрамско и затова повикахме центровия апоскепски войвода Никола Христов со четата понеже той познава местата. Също и Пандо Сидов со жупаницката чета, за да заминим со по-голема сила към Нестрамско и Костенарията и там да произведем смутове и да разширим границите на района ни, да се каже, че и там имаме направено въстание. Обаче кономладската чета се научила, че ще заминаваме за Костенарията и почнали да негодуват и да отказват.
Винаги во всичко кономладската центрова чета произвеждаше скандали за всичко не отстъпвала благодарение от ястията от войводата им (Цильо Христов), винаги ни е правил главоболия. Повикахме десетниците и им говорихме на дълго, като им описахме значението на едно заминаване наше во Костенарията. Пред десетниците се показаха всички готови, да вървят за където им се кажи. Това кономладско съпротивление се пръсна и по другите чети, но от другите не се изгласи, така както кономладци. Останахме да пренощуваме пак тука.
Из дневника на Панайот Наумов Робев
21 август. Около 4-4 ½ часа през деня аскер от Костур излезе около 2 хиляди души и тръгнаха към Вич. Минаха с. Вишени, подпалиха го и заминаха за Българска Блаца – също го запалиха. Същия ден аскер се приближил към Черна гора от Псодерската планина Бигла. Това бе към пладне. Аскерът замина към Вичските поли, не знаем що стана после.
Из спомените на Иван Попов
На 21 август един военен отряд от Костур и един от към Върбица, друг откъм Лерин – всички повече от 15000 души предприеха общо нападение на плнината Вич, като мислили, че главната ни сила е струпана там. Отрядът, който мина от Костур, запали селата Вишени и Блаца на същия ден, а същевременно запали и горите. А другият отряд откъм Лерин не стори нищо на селата през които мина. Леринските команданти, Едхем паша и Рашид паша съветваха на населението да мирува, всеки да се върне в жилището си, да турят на къщите си бели знамена. Аз още с няколко чети успях незабелязано да се промъкна през тия три турски отряда и се прехвърлих в Смърдешката планина.
Из Поверително писмо № 670
с. Черешница
стари къщи от с. Черешница, снимката е на Христина Саватиану 
На 21 август минали други войски, които подпалили и останалите здрави къщн и убили:
3.Филип Рогов 75 г. заклан
4. Стоян Баров 80 “ “
5. Дамян Василев 60 г. с куршум
6. Петре Попов 60 “ “ “
7. Тимяне Змернов 75 “ заклан
8. Христо Змернов 30 “ “
9.Риса Фянова 65 “ убита с куршум
10.Сидо Търпов 70 “ заклан
11. Тимяна Бабчор 50 “ с куршум
От 96 къщи, изгорели 83, останали здрави 13.
Населението се прибрало в тия къщи и в колиби.
В Поверително писмо №670 данните за споменатите изгорени села Вишени и Българска Блаца, е посочено, че това е станало на следващият ден – 22 август.
Наум Темчев и за с. Черешница дава сведения, че това е станало на 22 август, но ще си позволим да дадем сведенията му в днешния материал:
Повече пострадало селото на 22 август от войски, които идели от към запад. То било тогава наново ограбено и подпалено. Изгорели всичко 69 къщи. Населението се спасило чрез бягство. Ония от селяните които не са успели да избягат били убити по най-жесток начин.
Филю Рогов
Васил Рогов
Диме Главчев
Митре Бабчоров
Сия Бабчорова
Дамян Василев
Петър Попов
Никола Стефов
Сидо Търпов
Риса Срянова
Иван Пецов
В курсив са изписани имената, които се срещат и в двата списъка. Нормално изписани са имената, които не съвпадат.
Според спомените на своите родители проф. Благой Шклифов посочва, че само 4 къщи от селото останали не опожарени по време на потушаване на Илинденското въстание.
