19 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
19 август – Смърдеш – вторник
черквата св. Георги днес в Смърдеш
Решихме: Мише Николов да заминат за Пополе и се завземат за уреждание въпроса за онещастените фамилии, да накажат инициаторите на предателските намерения от страна на Загоричени.
Бабчорци ни пишат во дневните рапорти, за убитите во сражението на „Кайнак” и Прекопана. Ето имената на падналите: Никола Иванов, Тодоров Иван, Георги Гюревски, Нуме Христов, Коста Алексов, Янаки Попилиов, Пандо Кондов, Митре Хр. Джуров и десетника Коле Консулов и един ранен Апостол Костовски.
Вечерта през планината заминахме за Косинец. Тук Лазо ни посрешна много блескаво. Селото е изгорено и представлява жалка картина! Останали само 14 къщи здрави… След като държахме по една насърчителна реч (аз, Поптрайков и Кляшев) се прибрахме во къщата на покойното Колето Шенчев. Косинци и лобаничени хванали три лобаницки турци, които идели да обират лобаницките скривалища. Ето имената на турците: Таир Исмаил – 55 годишен, Сашко Таиров – 19 годишен, Ислям Шайнов – 28 годишен, им позволихме на въстаниците да ги избият под селото Косинец и ги измушкаха.
Из спомените на Иван Попов
След това настъпи едно малко затишие, докато мина празникът на султана, 19 август – възшествието му на престола. Видяхме осветлени – илуминирани чадъри.
Из Поверително писмо № 670
Костур
Костур през 20-те год. на ХХ в
На 19 август в училището влезал гръцкия владика Германос, счупил училищните шкафове и портрета на Н. Бл. Българския Екзарх. Влезъл в параклиса гдето свалил иконите, а свитата му ограбила принадлежностите. След два месеца, войските изпразнили училището, но както от параклиса, така и от училището, останали само голи зидове.
с. Бобища
На четвъртия ден след изгарянето на селото (19 август), в Клисура пристигнал Костурския гръцки владика Каравангелнс. Тогава командантът събрал всички българи в църквата „Св. Никола“, викал им, че всички били комити, че нищо не могли да направят и най-после им се заканил че всички ще бъдат изклани, ако не припознаят владиката. В църква[та] присъствувал и владиката с Вангела. За да се избавят от клане българите подписали представените им готови заявления и всички целунали ръка на владиката, който им раздал и по 1/2 ока хляб.
Ограбеният добитък и вещите се продавали в Клисура на много долни цени. На населението не се допускало да излиза от къщи и да купува вещите си или добитъка.
