17 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
17 август – Берик – неделя
Всичките нещастни фамилии от Дъмбени се движат и се прикриват во Берик, всеки се надпреварваше да дойде да ни види.
След обед потеглихме за Габреш. Тук забрахме чорбаджиите габрешени и им направихме едно мъмрение, защото от правителството получили едно известие да си мируват и пр. А те отговориха со писмо, на турски, че имали мъка от комитите, и немали що да правят. Това писмо се улови се научихме за отиването на […] то Яневски били Стамо, така щото те го направили по желанието на владиката, понеже само Динкето не се съгласяваше да приема гърцкия свещеник во Габреш. Ми […] и во Брезница. Тук намерихме брезницката чета, избегала от Коте, защото той пак почнал да работи со владиката […] Жельовени. Жельовенци се предали на аскерите и дали около 20-30 коне за мекере на аскерите.
Стигнахме во Смърдеш дето бехме пострешнати от селските чети, които ни посрещнаха радостно, даже и нещастните фамилии всячески се мъчеха да скрият скръбта си по изгорелите имоти. 
Четата на Атанас Кършаков през 1904 г.,
той е в средата, а ляво от него е Стерьо Стерьовски
Тук говорихме им, държахме неколко надеждни речи и след това официално подарихме маузеровата пушка на Кършаков, който ни посрещна, макар и още болен от раната.
Вечерта четите излезнаха на „Бели Кладенци”, а ние останахме у Цильо Поповски.
Из спомените на Георги Попхристов
На третия ден /т.е.17 август/ се запътихме към с. Емборе, като се надявахме да си набавим оттам храна. Предварително изпратихме Христо от същото село да накара селяните да изнесат храна за 150 души. Но за жалост нито хляб се донесе, нито пък Христо можа да се върне. Селяните са го предали на войската в селото и той бе убит. Тогава на риск се впуснахме през полето още същата нощ, за да се прехвърлим чак в Екшисулийско. На път се отбихме в село Ракита, оттам взехме малко хляб, колкото да се подкрепим в дългия поход. Там се отдели от нас Никола Мокренски заедно със зеленичани и се отби в блатото на Върбско. Там на другия ден въстаниците бяха разкрити от турците и паднаха убити около 15 четника.
Из Поверително писмо № 670
Костур
На 17 август, гражданската власт, поискала от общинския председател в Костур, ключовете на българското училище, за да настанят в него войска. Председателя помолил да му се даде срок, за да извади вещите и принадлежностите от параклиса, но войските счупват вънкашните врати и нахлуват в училището. След туй разбиват вратите по стаите и се настаняват в тях.
с. Куманичово.
На 17 август дошла войска с башибозук, ограбила селото и подпалила 2 къщи от горната махала. Опожаряването на селото било спряно по просба на турците от долната махала.
Войници изнасилили: Параскева Д. Пувчева и сестра й Мария.
Наум Темчев уточнява, че войската се водила от юзбашията Исмаил Бедри и че действително само две от къщите на горната махала са били изгорени.
Но казва, че първото нападение над селото е станало още на 21 юли, когато башибозук из околните села направил опит да оплячкоса горната махала. Тогава бил убит Пено Стреков. А, на 17 август турците от долната махала се застъпили пред юзбашията да не се гори селото. Но не споменава за двете изнасилени моми.
