9 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
9 август – Прекопанската планина – събота
из улиците на Невеска днес
Се изкачихме на „Върбица” дето се срещнах со четите лерински (Михаил Чеков со екшисулийци). Со них говорихме за нападението на аскера в Невеска. Войводите лерински, динамидчията особено се изразяваше и от сърце желае да нападнем аскера, Михаил Чеков се колебаеше. Те преди два три дни отишли во Невеска и пак по искането на Михаил Чеков отстъпили и не нападнали Невеска. Понеже Розов не беше тук, за това останахме до вечерта да му дадем дума, като се споразумеем со Розов.
Манол Розов
Ако беха нападнали казармата, когато отишли, щеше да се сполучи, защото само 80 души аскер „Илявета” имаше.
Вчера тоя аскер се промени и се замести с 180 души редовна войска.
къща от с. Лехово, която днес е превърната в етнографски музей
Заминахме за обед во Лехово, дето ни пострешнаха отлично, след като обедвахме привечер слезнахме во Мокрени, дето се срещнахме со Розов и говорихме по въпроса за Невеска и решихме да нападнем аскера. Писахме на леринци да ни чакат, тук преспахме.
Из спомените на Иван Попов (в тях той не посочва дата за станалата среща с част от ръководството на Леринско)
Михаил Чеков
Тук се срещнахме с един лерински ръководител, Михаил Чеков. Събрахме се войводите и ръководителите на съвет, как да нападнем на градеца Невеска (мюдюрлук), гдето имаше войска около 300-400 души. Тук Чеков се показа страхлив, и не се решаваше да се предприеме такова нещо, като мотивираше с туй, че нихните момчета не влизали още в сражение и пр. Ние , костурските ръководители и войводите от леринските чети ( и Чеков беше ръководител) доказахме, че няма право тъй да съди и просто осъдихме това негово поведение и решихме да доближим до Невеска и да нападнем.
