8 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
8 август – Блаца – петък
изглед от съвременна Черешница
След като прегледахме околните селски чети и им дадохме некой наставления, заминахме во Черешница гдето се нахранихме всички и след това потеглихме за Прекопана, нещастното село ужасно изгорено, останали само неколко къщи здрави. Преспахме во Прекопанско.
изглед от днешна Прекопана
Вчера бяхме обещали, че днес ще разгледаме методите и средствата, които се използват от Костурското Горско Началство за повишаване духът на въстанало Костурско по време на Илинденското въстание от 1903 г., след като обърнахме внимание на репресивните такива чрез създаването на наказателните чети, които имат един вид и полицейски функции.
Като пръв ритуал, който е широко практикуван не само в Костурско, а и в цяло въстанало Битолско е полагането на клетва пред знамето под което ще се сражават въстаниците, както и неговото тържествено освещаване. На тържеството в с. Дъмбени, на 22 юли 1903 г. се освещават едновременно три въстанически центрови знамена, като след клетвата се дават три почетни залпа, а четниците завършват церемонията с викове „ура”.
По време на въстанието в Костурско се практикува тържественият преглед на въстаническите бойни сили, един ритуал, който е характерен, а и по своята същност се доближава до парадите на редовните армии. Целта, която си поставят ръководителите на въстанието в Костурско, е както да се провери състоянието и боеспособността на четите, така и да се направи преглед на тяхната подготовка и лично оръжие, а и същевременно да се повдигне самочувствието на участниците в него. Подобни тържествени прегледи се провежда в с. Прекопана, където близо 400 въстаници маршируват под строй и с песен. В град Клисура след превземането и от въстаническите сили, всички, близо 800 четници, взели участие в сражението са строени в редици, след което дефелират пред Костурското Горско Началство. Церемонията завършва с поздрав и речи, произнесени от намиращите се там въстанически ръководители.
Друг ритуал, който цели да повиши моралната устойчивост на въстаниците, е черкуването и отслужването на тържествена литургия.
Кръстьо (Ставро) Калабуров от с. Дъмбени – един от наградените, за проявена храброст в сраженията, преди и по време на Илинденското въстание. След раняването на центровия войвода Атанас Кършаков, малко преди Илинденското въстание е назначен за негов заместник. Вземал участие във всички сражения по време на Илинденското въстание
Връчването на наградни отличия е ритуал, идеята за който принадлежи на члена на Костурското Горско Началство Лазар Поптрайков, но официалното му учредяване е едва след обсъждането му с останалите членове на ръководството – Васил Чекаларов, Манол Розов и Пандо Кляшев. Причина за пораждане на тази негова идея е масовият героизъм на четниците, проявен по време на сраженията на вр. Бигла, Локвата и Виняри, станали преди обявяването на въстанието. Липсата на възможност, да се раздават по подобие на тези в свободните държави, ги кара да се ориентират към създаването им под форма на свидетелства, носещи имената на най-разпространените военни медали – „За храброст” и „За отличие”. Върху издадените свидетелства има пореден номер на награждаването. В планината Вич е първото награждаване още на 8 юли 1903 г. на 35 човека, като за създаването на двете отличия е съобщено на всички чети в района със специално окръжно, което е подписано от ръководителите. Предписва се и специален ритуал при награждаването за по-голяма тържественост при връчването на свидетелствата. Двата вида свидетелства продължават да се раздават и по време на Илинденското въстание.
При похода на част от Костурските въстаници в областта Колоня, Васил Чекаларов изказва благодарност, от името на ръководството на всички четници взели участие в този поход, за проявения идеализъм и самопожертвователност. За да бъде поощрено мирното население в посетените селища при този поход са изготвяни и специални благодарствени писма.
Наред с раздаването на свидетелства и изказване на благодарности, като отличие по време на въстанието се връчва и лично оръжие на четниците. На 14 август 1903 г. в местността Върбица във Вич планина, Васил Чекаларов отличава за проявен героизъм и показана храброст 34 въстаника с пушка „Маузер” Три дена по-късно в с. Смърдеш с такава пушка е награден и войводата Атанас Кършаков, но тъй като е ранен малко преди започване на въстанието, това може да се приеме, като признание за смелостта и храбростта му проявени преди това.
Отдаването на почит към делото на загиналите в борбата с турския потисник е ритуал, чиято основна цел и роля е да бъде популяризиран подвигът на героите. А с масовостта и тържествеността при организирането му, е да съдейства за повдигане на духа и да се въздейства за разпалване на националното чувство. Такъв вид поклонние е организирана от центровите чети на Иван Попов и Никола Андреев в навечерието на въстанието в с. Вишени, пред гробовете на падналия костурски ръководител Лазар Москов и местните дейци Никола Рашайков и Типо Вишенски в присъствието на местното население, като се държат речи за техния живот и дело. На 28 юли, преди нападението на Билишча и Капешчица, костурските чети, които ще вземат участие в това нападение, преминават през изгореното Смърдеш. За да се повдигне бойният дух на въстаниците за предстоящия бой, пред руините на селото Чекаларов, Поптрайков, Кляшев и Попов държат речи, с които им припомнят зверствата на поробителя и призовават за справедливо възмездие.
И накрая отдаването на последна почит към загиналите по време на бой. В знак на преклонение към загиналите на 14 август в боя при Гулина – Атанас Орлов и Андрей Сидов, техните другари ги покриват за две минути с бойното знаме, под което се сражават. Така въстаническата светиня, за която се води ръкопашен бой с противника, и се напоява с кръвта на своите защитници. Спазвайки въстаническата клетва, двамата четници отдават живота си, но не позволяват на врага да плени знамето, като по този начин са декларирали, че са били и достойни за свободата, за която са се сражавали!
