7 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
7 август – Блацката планина – четвъртък
Образувахме една чета от двайсет души под войводството на Ристо Гушлев от Косинец. Тая чета, един вид като наказателна полиция, да следи всички престъпления, предателите, дезертьорите-възстаници, крадците и каквито наказания се предпишат да ги изпълнява тая чета.
изглед от с. Прекопана днес
Слезнахме во Блаца и тук повикахме околните селски чети да ги изследваме, за времето, което се прекарали во нашето отсъствие. Известих во Прекопана да изпратят човек во Невеска да изучи колко аскери има там, техното разположение и пр. и да ни докладва до довечера. Обаче прекопанци ми писаха, че са изпратили трима човеци и нито един не се е завърнал. Сметнахме да заминем за Невеска, за да разрущим мюдюрлука и изгоним аскера, обаче не можехме да се научим положително колко аскери има и как е укрепен. Привечер ни се извести от Георги Попхристов, че от Лерин около 100 души аскери заминали за Невеска, види се те се съмняват и затова изпратили подкрепителна сила. Понеже още не ми е поправено здравето, затова останах пак тук во Блаца, за да се поизцера.
Създаването на наказателна чета, която Васил Чекаларов определя като полиция е натоварена с огромни права и задължения. Работата на тази чета с увеличаването на дните от началото на въстанието, съсипването на въстаналите села, с увеличаване броят на дезертьорите, предателите ще доведе до създаването на втора подобна чета. Трябва все пак да се отбележи, че по време на въстанието единствено в Костурско са сформирани такива чети, които да се явяват като средство за разрешаване на появили се проблеми и да спомогнат за опазване на бойният дух на въстаническата армия. Но това, са силовите средства за разрешаване на появяващите се проблеми. Утре ще споменем за моралните стимули, които въвежда ръководството на въстаналото Костурско по време на Илинденското въстание през 1903 г.
