120 години от Илинденско – Преображенското въстание
и участието на Старозагорци в него
Стара Загора в края на ХIХ и в началото на ХХ в. се превръща в един от важните центрове на осовободителното движение на македонските и тракийскиге българи.
Много от тях ще останат неизвестни като имена, но допринесли за величието на тази борба. Безспорно място за реализацията на това въстание, което се счита за най-масовото и най-продължителното срещу Османското владичество българско въстание има председателя на Тайната Македоно Одринска Революционна Организация, която през 1905 г. ще смени своето име на Вътрешна Македоно Одринска Революционна Организация /ВМОРО/ – Иван Гарванов.
Учителският колектив на българската Солунска мъжка гимназия. Иван Гарванов е вторият сред седналите от ляво на дясно.
Погрешно се преписва на него главната вина, за преживените безмислени кланета в стотици села и опожарени селища във въстаналите Македония и Тракия. Вярно на състоялия се конгрес през януари 1903 г. в гр. Солун, е взето решение за въстание, но е предоставена възможността всеки революционен окръг, да проведе местен конгрес и да реши по какъв начин да бъде организирано и проведено въстанието. Също така се дава възможност, то да не бъде вдигнато на цялата територия на точно определена дата, а в различните окръзи на дата която те си изберът. С една единствена цел просветена Европа да бъде заливана от нова и нова информация за поредните жестокости извършени над воюващите за своята свобода. Целта на това въстание може би най-кратко и най-точно е казано на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг от Даме Груев: “По добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“
Кои са кайнаците, които карат жителите на свободна Стара Загора да се включат в националноосвободителните борби на Макеония и Тракия и по специално в Илинденско Преображенското въстание от 1903 г.?
В спомените си Петър Юруков от Карловско, казва че в Стара Загора в мъжката гимназия “Иван Вазов“ има ученически кръжок, който се явява клон на ВМОРО. Задачата на този кръжок е да подготви кадри за Организацията. Само по този начин можем да си обясним навлизането на толкова млади хора, почти юноши в революционните чети, направо от ученическите скамейки. Някой от тях без да вземат дипломите си. Като възпитаници на този кръжок са 
Стефан Иванов Чавдаров, който по времето на Илинденско Преображенското въстание се включва в четата на Пейо Шишманов в Смолянско. Слави Николов Славов, още на 15 г. се включва в четата на Константин Антонов в Смолянско през 1902 г. На следващата година по време на въстанието е в Беломорието.
Тачо е седналият в ляво
Тачо Хаджистоенчев е също възпитаник на този кръжок, но поради крехката му физика, му е отказано да бъде включен в състава на някоя чета. Чак през 1905 г. успява да отиде в Драмско, където достига до районен войвода.
Друг такъв клон в подготовка на кадри за Организацията се явява Тайният ученически кръжок “Трайко Китанчев“, като неговите кадри се набират от две учебни заведения в Самоков – Самоковското железарско училище и Американският колеж. Сред съоснователите на този кръжок се откриват имената на:
първият в дясно
Никола Жеков, племенник на Михаил и Георги Жекови, който след завършване на училището минава през школата на Михаил Апостолов – Попето и Христо Чернопеев. Предвидено е по време на въстанието да действа с чета в Скопско. Но не успява да стигне до района си, тъй като от 4 до 6 септември води сражения с турската войска край границата и е принуден да се завърне в България.
правият с калпакът
Марин Георгиев, също е възпитаник на железарското училище и сред основателите на кръжока. Той е сред първите, които в резултат на положената клетва от кръжочниците се включва в освободителните борби на Македония през 1900 или началото на 1901 г., като ръководител на терористична група към ВМОРО. През 1903 г. е определен за войвода в Малешевско. На 24 март навлиза в Македония, заедно с четата на Христо Чернопеев. В завързалото се сражение край с. Лески, Кочанско, на 23 април загива. Възпитаник на Американският колеж в Самоков пък е 
Никола Георгиев Дочев. Първоначално се включва в четата на Лазар Маджаров, а по време на Преображенското въстание е в четата на Михаил Герджиков.
В подготовката и провеждането на самото въстание не е малка ролята на Българската казарма, като снабдителна база на ВМОРО и Върховния Македоно Одрински комитет, както с оръжие и боеприпаси така и с жива сила за национално освободителната борба. Не са малко случаите на срочно и свръхсрочно служещи в нея да участват в изнасянето на оръжие, патрони и бомби, или да бягат със зачисленото си оръжие, за да се включват в организираните чети, за да вземат участие в подготовката и провеждането на въстанието през 1903 г. По всяка вероятност през пролетта на 1903 г. не е малък броят на избягалите войници от казармата, та да накарат Пере Тошев да пише изрично на Коста Кондов да не взема никакви войници за Прилепско и Битолско. В помощ на Преображенци, фелдфебел Димов заминава с група войници от Старозагорските казарми през месец юли 1903 г., по същото време в четата на Димитър Ташев, предназначена за Бунар Хисарско се включва Христо Старшията, който по време на въстанието е назначен за войвода на смъртната дружина на с. Куру дере от същия район. От Бургаската казарма, за да участва в Одринско бяга Иван Колчев Хаджигенчев, и се включва в четата на Михаил Герджиков, участва в охраната на конгреса на “Петрова нива“, а по време на въстанието в превземането на конака в гр. Василико /дн.Царево/, където е ранен в крака. От Ямболската казарма бяга 
Димитър Георгиев Загорски, братовчед на Иван Гарванов, включва се в четата на Михаил Герджиков, участва в охраната на конгреса, по време на въстанието са му поверени 20 въстаника, с които да не допуска гърци от ново Василико, да окажат помощ на обкръжените турци в конака. До края на въстанието оказва помощ и охрана на бежанците бягащи от родните си места и идващи в България. След въстанието е съден от армията за “самоволната му самоотлъчка и прахосване на казионното имущество“. От 12 –ти пехотен Балкански полк се включват старши подофицерите
Димитър Андонов родом от Стара Загора, Никола Вълчев родом от с. Трънково и
Нестор Байков Тенев от с. Търничени. Достигайки до Кюстендил с Георги Христов Стайнов, са зачислени в четата на Коста Кондов, която трябва да окаже помощ за подготовката на въстанието в Прилепско. В края на месец май 1903 г. в сражение с турската войска между селата Беловодица, Трояци и Никодим, загива назначения за районен войвода Никола Вълчев, а заедно с него загива и Манол Стоянов от Горно Ботево, подофицер от 4-ти конен полк. При изготвянето на плана за въстанието в Прилепско, който е разделен на седем въстанически района на Нестор Байков е поверен Първи Прекуридски район, а на Димитър Андонов Втори Прекуридски район. Военната подготовка на населението е поверена на двамата военнослужещи. Избухването на Илинденското въстание ги заварва при Добро поле. Двамата със своите чети подкрепени и от местни чети, предвиждат да нападнат турската казарма в с. Витолища, но преждевременно гръмналата пушка кремъклийка на един от въстаниците провалят плана за внезапно нападение. След няколко часово сражение, въстаниците се оттеглят. Друга тяхна обща акция е унищожаването на Фаришките ханове, с което се прекъсва пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Когато Гьорчо Петров пристига с четата си в Прилепско, двамата настояват да бъде извършено нападение над Прилепският гарнизон, като щурма да се повери на техните чети. Но идеята им не се приема, както от Гьорчо, така и от Прилепското горско началство. След демобилизацията на въстаническите сили се завръщат в България през Сърбия.
Също така своята роля във военната подготовка на населението за бъдещите участници във въстанието изиграват Народните стрелчески дружества създадени по инициатива на Борис Сарафов и действали в периода 1900 – 1901 г. Старозагорското стрелческо дружество през 1901 г. наброява 150 човека, в което получават както начална военна подготовка и възможност да се учат да боравят с оръжието, така и знания как да се грижат за него. Това са хора от Македония и Тракия, които нямат право да служат в армията и да получат военна подготовка. По всяка вероятност членовете на това дружество са хора работещи като строители в Стара Загора, дошли предимно от Костурско. Основание за това твърдение ни дават спомените на Андон Христов Майналовски, член на сформирания на 26.12.1901 г. “Кружок“ подразделение на ВМОРО от 34 работещи в Стара Загора, родом от Костурско. В началото на 1903 г. техният брой е 120 човека, които получават “повиквателна“ за обща мобилизация със следното съдържание. “Сватбата ще стане по Илинден с много сватове и сватбари, за това се калесвате да присъствате.“ и които заминават за родните си места, за да участват във въстанието. По всяка вероятност между тях може да има и сред онези 107 загинали костурски въстаници в сраженията, други да бъдат пленени по време на сраженията или арестувани при легализацията си, и осъдени на заточение, какъвто е случая с Андон Майналовски, осъден на 101 г. заточение в Мала Азия, но успял да избяга с италиански кораб и да достигне до Бургас, от където идва в Стара Загора, за да завърши поетите си строителни ангажименти. Към получилите някакви знания в Народното стрелческо дружество трябва да бъдат включени по всяка вероятност и Стойчо Струнчев, Димитър Кавгазов Илия Михайлов, Васил Манолевски и Тодор Ангелов, които са бивши жители на с. Карлуково, дн. Славейно, живеещи в Стара Загора, които се отзовават на отправения призив от ръководството на Средните Родопи да подпомогнат въстанието.
Известни са за момента имената на председателя на Стрелческото дружество – Никола Петков Каишев, работещ като кондуктор-инженер към Старозагорската община и на секретаря – дякон Евтимий Шапкарев.
Към досега изредените участници на дадените центрове за подготовка на кадри за освободителното движение не могат да бъдат подминати следните лица, за които няма конкретни сведения за причините за тяхното включване в освободителните борби:
седналият в средата на техническото отделение на четата
Никола Дечев, след едногодишен курс на обучение при Христо Чернопеев, му е поверено да бъде войвода на Велешкия район. През 1903 г. той организира три чети, които да подпомогнат повереният му район за въстанието. Третата е най-подготвена, в нея има специално техническо /пионерно/ отделение, което е натоварено да организира редица атентати във Велешко по време на въстанието, според плана. На 12.9.1903 г. четата е принудена да води сражение край с. Луково, Кратовско, което трае почти цял ден. Никола Дечев е ранен в коремната област и сам слага край на живота си. Заедно с него загиват 31 четника. Това сражение е най-кръвопролитното в Скопско по време на Илинденското въстание. В една от четите му участва старозагореца Димо Тютюнджиев.
Васил Попов, на него Борис Сарафов възлага да събере и да се грижи за четниците до неговото пристигане в Кюстендил. Достигайки до Битолско, Сарафов му възлага да извърши инспекция за готовността на северните райони в Битолско за евентуално въстание. Делегат на Смилевския конгрес от Кичевско. По решение на конгреса е натоварен да бъде секретар в Леринския район. В сражението на 29.5.1903 г. загива в с. Баница, Леринско.
Основна роля за сравнително голямото присъствие на старозагорци в Смолянско изиграва 
Константин Антонов – Сеченката – пунктов началник на ВМОРО в Чепеларе, а също така и Никола Каишев, който е родом от с. Чокманово. По време на Преображенското въстание в четата на Антонов участват Бончо Стоянов, Наню Момчев и Петър Чапкънов. Ангел Диамандиев е четник в четата на Никола Гюмюшев, в Смоленско. Диню Динев по време на Преображенското въстание взема участие в Дедеагачко – Гюмюрджинския район в Одринско. Студента 
Марко Несторов Марков загива на 6.9.1903 г. край с. Витоша, Кочанско в Осоговската планина. Никола Христов е четник в четата на Яни Попов в Лозенградския участък с местните въстаници от с. Ениджия.
Наред с пряко участвалите във въстаническите действия, трябва да отдадем почит и към онези работници, които се трудят в набързо приготвената железарска работилница в началото на 1903 г. за изливането и пълненето на част от 1000-та бомби тип “одринки“, предназначени да бъдат изпратени предимно в Одринския революционен окръг. За създаването на тази работилница огромна роля има служителя на телеграфо-пощенска станция на Стара Загора – Стамо Гогов Урумов.
Не малко от останалите живи участници в Илинденско Преображенското въстание се включват в бъдещите борби за Македония.
