1 август 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
1 август – Тиза – петък
Макар че съм болен слезнах в с. Косинец и на сила собрах хляб. Научихме се, че во „Св. Неделя” стоели аскер и пазели селото. Устроихме смърдецката центрова чета от около 50 души, прочетохме им възстаническия устав. Вечерта спахме на „Вълканови чешми”.
Васил Чекаларов и Борис Сарафов
По време на Смилевският конгрес наред с останалите въпроси е повдигнат и този за числеността на четите. Възприема се предложението на Борис Сарафов броят на четниците да е от 30 до 50 човека. Но условията, броят на въоръженото население, налагат да се сформират и по малки по численост селски чети. Според взетото на конгреса решение броят на четите в даден район не е уточнен предварително. Това става след конгреса по усмотрение на Горските началства, като четите биват – центрови и селски специално за Костурско.
снимка на селската чета от с. Жупанишча в превзетата Клисура,
лично аз не разполагам със сведения, дали това са всички четници
под войводството на Пандо Сидов.
При създаването на въстаническият отряд, на който се възлага да извърши дадена настъпателна операция (като овладяването на Клисура или походът до Билишча и Капешчица ) центровата чета е основното бойно ядро, към което се присъединяват селските чети и въстаналите селяни.Въстаническият отряд според поставената задача може да включва повече от една центрова чета.
