30 юли 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
30 юли – Вълканова чешма – сряда
изглед от с. Дреновени днес
С големи мъчнотии убедихме косинските и лобаницки фамилии да се завърнат по селата си. Днес можахме да прекараме без да имаме големи тревоги. Решихме да нападнем „Св. Неделя”, обаче силите ни бяха доста пръснати и хляба закъсне да ни дойде, за това отложихме за утре вечер. Една част изпратихме во Косинец, за да приготви хлеб друга част се установи на Косинското кале, а ние со третата част се установихме на „Тиза”.
На пръв поглед това се оказва един тих и спокоен ден. Но не трябва да се забравя, че освен да участват във военни действия, голяма част от въстаниците имат задължения и към прибирането на реколтата – жътва, вършитба, изкопаване на дупки, в които да се укрие храната и покъщината на домакинството, при евентуално нападение от страна на турската армия или башибозук.
Знамето на центровата чета на Загоричани. Ушито е от учителката Маслина Грънчарова. По време на въстанието, като висша форма на признаване на геройски сражавалите се въстаници и намерили своята смърт под него, са били за кратко покривани с него, преди да бъдат погребани. Знамето взема участие в походът на част от Костурските въстаници към Прилепско. След това е било принесено в България. С него са били покрити тленните останки на Гоце Делчев. През късната пролет на 1941 г. е отново занесено в Костурско, за да може да бъде развято при посрещането на Българската армия.То остава на съхранение при майката на Йосиф Марков. – Доца Маркова. През 1948 г. правителствените части решават, да подпалят къщата и, защото най-малкият и син след като е бил четник в “Охрана“ до 1944 г. става партизанин от Демократичната армия на Гърция.Тъй като не знаела дума на гръцки, се молила да вземе нещо от къщата на български, и била хвърлена вътре в горящата къща. Знамето изгаря, заедно с Доца Маркова.
