27 юли 1903 година
Информацията в различните спомени, дневници и други документи е твърде малко, защото на този ден се извършва една концентрация на въстаническите сили от почти всички центрове на Костурско по време на Илинденското въстание от 1903 г. По районите си остават Никола Андреев и Манол Розов, които трябва да оссигурят отбраната от евентуално нападение от посока Кайляри, гара Суровичево. Също така в района на Костенарията се намира местната чета, която след овладяването на градчето Клисура е отправена към района си със задача да охранява местното население, а същевременно с присъствието си да респектира мюсюлманското население от нахиите /общините/ Хрупишча и Нестрам.
Из дневника на Васил Чекаларов:
27 юли – Кономладската пресека – неделя
От тук наблюдавах изгореното Жервени и Черновища, току-речи тези села по кономладската река всички жители избегали по планините.
общ изглед от с. Кономлади днес
Вечерта со четите от Кономладския център и Блатцкия се упътихме за Кономлади, дето вечеряхме и подир това заминахме за Брезница.
общ изглед от центъра на с. Брезница по време на Първата
Световна война. Снимката е правена от Леонидас Папазоглу,
който е нает от френската армия за фотограф.
Тук ни посрещна Поптрайков со неговата голема чета при особени церемонии. От тук заминахме за Смърдеш и тъкмо в зори стигнахме и се установихме на „Ливадие”.
общ изглед на село Смърдеш в края на ХІХ и началото на ХХ век
Из „Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля…”
… Същия аскер (от 700 души излязъл от Костур, за да прибере семействата на опожареното Жервени) на следующия ден, минавайки през село Черновищи, подпали две-три къщи….
(за с. Черновища не са дадени сведения в Поверително писмо № 670, да има пострадали и изгорени къщи при това прибиране на фамилиите от опожареното Жервени)
Изглед от с. Смърдеш по време на Първата Световна война, на заден
план се вижда черквата “Св. Георги“
Отиването до Смърдеш преди предприемане на нападението над Билишча и Капешчица на близо 1200 въстаника е с една единствена цел – поклонение пред руините на селото, унищожено и разграбено на 9 май 1903 г. от редовна войска и башибозук, като част от него идва именно от там. Преди това поклонение са произнесени речи от Чекаларов, Кляшев, Поптрайков и Попов, пред въстаниците, в които се припомнят, пред присъстващите, зверствата на поробителя и призовават въстаниците, да извършат справедливото възмездие. Именно това се крие зад краткото изречение в дневника на Чекаларов:“Тук ни посрещна Поптрайков со неговата голема чета при особени церемонии“. Това е един от ритуалите за повишаването на духа на въстаническите сили, който се въвежда в Костурско, малко преди и по време на въстанието от Костурското Горско Началство.
с. Смърдеш днес и черквата “Св. Георги“ 
