26 юли 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
26 юли – Вич планина – събота
поглед към с. Шестеово и Костурското езеро от Вич 
От тук разгледах Шестеово и видех да димят една-две къщи, а другите не беха запалени, забелезахме сума аскер и башибозуци, които прибраха Жервенските фамилии, на които селото изгориха четниците от Корештенските центрове со Лазо Поптрайков и другарите му. След обед се забеляза да гори и Черновища и то само една две къщи. Получихме писмо от Георги Попхристов, който е дошъл с 150 души на помощ (леринци).
панорамна снимка на с. Бабчор, някъде в началото на ХХ в.
Вечерта слезнахме во Бабчор, дето се срещнах со Попхристов, со него беше и Кочо от Зелениче, той мъченик, който на първото време не ме позна. Со Попхристов свършихме следното:
След една седмица да се сберем и нападнем аскерите на Екси-шуския мост и да го бомбардираме, а подир това да нападнем и Невеска. Се разделихме, ние заминахме за Кономладската пресека, за да срешнем со Митре, понеже от Черновища ни се извести, че аскерите избегали. В Дреновския усой има сражение Кузинчо со неколко други възстанически чети.
Из спомените на Пандо Кляшев „Освободителната борба в Костурско (до 1904 г.)
… на 26 юлий аскер от Костур дохожда в Шестеово, за да прибере жервенските фамилии: тогава турците изгарят една махала от Шестеово и 4 къщи от Черновища.
Когато бяхме на Шестеовският връх, се завърза сражение между четата на Козинчев (Дреновенската и Поздивишките чети). Само един четник от страх се поврежда и умира.
Никола Филипов Петровски – Кузинчо, а от там и Кузинчев, защото бил пъргав в изкачването, сравняван като планинска коза.
Из „Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля…”
…На 26 юли аскер от 700 души излезна от Костур, подпали селото Шестеово и на Шестеовския връх се срещна с една малка селска четичка от 30 души, водена от Никола Кузинчев. Завърза се сражение, което трая един час и четичката отстъпи незабелязано без никакви загуби. Загубата от турска страна не се знае….
Из „Поверително писмо № 670 от българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Р. Петров в София относно ужасните и масови жестокости на турските власти по време на потушаването на Илинденското въстание
Битоля, 24 авг. 1904г.”
/За в бъдеще като документ ще бъде цитиран като: из Поверително писмо №670. Писано е въз основа на събраните сведения от Пелагонийският български митрополит Григорий, при посещението му в Костурско, за раздаване на помощи на пострадалото население и села. Сведенията са събирани от местното население, както се казва непосредствено след станалите събития, макар да има някакви видими разминавания, с цитираните документи, мисля че можем да се доверим и облегнем и на този източник./
с. Жервени
Това село е чисто помашко.
На 21 юлий четата на Попова убила 20 души турци, които се връщали от Костур, гдето ходили на пазар. На 23 с. м. четите поискали от населението да си здаде оръжието. Селените обаче отговорили с огън, вследствие на което четниците им запалили селото. През тоя ден били убити още шест души турци. Селото е било догорено в продължение на няколко дни. Населението се е криело в близката Жервенска гора. Изгорели всички 90 къщи. На 26 юлий дошла войска и прибрала цялото население в Костур.
С. Жервени е потурчено от преди стотина години. Черквата на това село е била обърната в джамия, а иконите отнесени в черквата Св. Георги в с. Бабчор, гдето се пазят и до днес.
с. Шестеово
Черквата “Св.Георги“ в с. Шестеово
На 25 юлий дошли в селото два табура войска. Населението се разбягало. Войските се предвождали от Костурския Веджи бей и идели с намерение да приберат жените и децата на изгореното турско село Жервени. Според както казвали отпосле селените турци, истинската цел на войската е била да изколи всички мъже в селото, тъй като най-напред там се развило знамето на възстанието. Но понеже не намерила никого, тя подпалила селото като предварително го ограбила.
Тоя ден изгорели 30 къщи и 22 плевни, а убити биле:
1. Мария Малковска на 70 г.
2. София Настова “ “ “
И на двете главите биле смазани.
Кога войската се пустнала по разбягалото се население, била пресрещната от три възстанически чети, които попречили на понататъшното й напредване. По такъв начин населението се спасило и успяло да се изпокрие в далечните гъсти лесове на планината Черна-Гора, западно от Шсстеово.
На другия ден, през селото минала друга войска, подпалили някои къщи и убила:
3. Янаки Илйов на 90 год. прободен с щик и тялото му обезобразено.
4. Милио Новачков на 70 год. убит с щик
5. Султана Недялкова мома “ “
6. Петра Сърбинова на 28 год. “ „
