24 юли 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
24 юли – Клисура – четвъртък
снимка на четата на Никола Андреев, но тази снимка е правена в края на 1902 или началото на 1903 г., защото първият от ляво на дясно на редицата клекнал на едно коляное Атанас Кършаков, който е ранен в сражение с четници на Коте Христов, малко преди въстанието. Първият седнал е Манол Розов, третият е Никола Андреев, а пред него с бомба в ръка е Марко Иванов от с. Палеор, Кайлярска околия
На 22 юли Андреев со мокренската чета имаше сражение со Геле Сребречанчето и со аскерите, понеже нашите не беха добре укрепени, затова дадоха пет жертви, сражението стана към черквата „Св. Илия”, отидох до там, видях нещастните момчета съблечени съвсем голи и обезобразени. На утрото стигна Андреев со мокренчани, които след сражението со турците избегали. Те разправяха, че обхванати от всекъде чуваха само нашето ура.
Заехме се да пособерем малко неща потребни за четата. Сбрахме доста опинци и пр. Има списък за всички. Сбрахме и разхвърлените разписки и така през целия ден прекарахме натрупани со работи.
От нигде не се появи никакъв аскер. Стигна въмбелската и куманичевската чети. Куманичени казаха, че около 15 души повечето стари, от които само три въоръжени били нападнати от Геле Сребренеца и от неколко горенски турци. Един от куманичените се рани в ръката, а другите не се знае що станаха, дали изчезнаха или ги хванаха и ги изклаха.
Се фотографирахме четиримата аз, Кляшев, Розов и Николов, друга поза ази и Кляшев на конe качени, по желанието на фотографа, сам качен на кон. Вечеряхме и в 5 часа през нощта напуснахме града Клисура, значи цели 30 часа стояхме во Клисура. Заминахме всички за към Бобицките плочи и Върбица, за да направим ново разпределение на четите, защото иначе не ще може да се прехранват и не може да се разбере, кой е сит, кой е гладен.
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисилинчев
24 Юлий – четвъртък – Габрецкио извор
Преди да се разделиме со Коте, беше наредено от селата Жельово, Търново, Ошчима и Руля да приготвят 1500 оки леб; сабала (по ранни зори, иначе от тур. – сутринта) со коли донесое лебо и го раздадое на войводите и десетниците. Също така имаше наредени на 3 места по 15-20 котли да се вари манджа.
Лазар Поптрайков
Докато се ранеа въстаниците, Лазо извика Коте и го напътстваше какво да прави, определи му се да се движи в района на Желевската река и во селата на Долната Преспа, каза му се да преследва беговете и сеймените, които се движат во Долна Преспа. Да се притича на помощ, когато види, че някъде се е завързало сражение между въстаниците и аскерите. Всичко това го прие и обеща да работи заедно со свички.
„Сега ке виж, бре Лазо, кой е Коте, шчо да ви чина (правя), не сакате да ме разберете; само со Цилета и Кляшчито не искам да се вида.” Се разделихме со Коте към 5 саата, потеглихме назад по джадето, въстаниците беа свички кефлии, разправае какви ли не случки станали со тех и селяните и селянките, където били на гости. Со „ура” и песни по целио път незабелязано стигнахме къмо девет саато во Габреш. Едни от въстаниците отидоа во Дреновени, а повекето останаа тука.
По ено време дойде един въстаник и донесе едно писмо от Чекаларов и Кляшев; бързо го отвори Лазо, прочете го, без да му мръдни нито една жилка по лицето; до него седе, не можа той да ме види, казва на един въстаник да ме извика. Тогава яз му се обади и зачудено го питам как не ме вижда?
– Нишчо де, нишчо, не е голяма грешка! На, прочети шчо пишат от Клисура! Клисура е вече превзета от нашите! Прочетох целото писмо, со което се съобщаваше, как въстаниците превзели на 23 града и сега били господари, взели са 11 товари турско запре (снаряжение, продоволствие), пушки, патрони „Гра” и четири коне на мудурина и полицаите. Извика центровите войводи да кажат на въстаниците да се собере на едно. Новината за превземането на Клисура като светкавица помина по всички и веднага въстаниците се собрае и се наридие на едно гумно. Лазо покачен на един чкор (пън, думата може да се използва и за изсъхнало дърво) поздрави ги, че нашите другари под командването на Чекаларов и Кляшев превзели Клисура и са пленили цел керван турско запре и пр. и пр.; во чест на тоя успех на Костурските въстаници, който успех сега се предава по телеграфа, по целото земно кълбо, яз ви поканвам да извикате в чест на Костурските въстаници едно силно „ура!”
Това „ура” не беше обикновеното „ура”, което се вика, за да се изкаже човек силата си или радостта си , това „ура” приличаше като че ли излиза от дибо на земята (от дълбините на земята), това беше гласа на въстаналия роб, който се измерва силите со неговия потисник! Тава страшно „ура” , това непрекъснато ревение , повече приличаше на тътнеж пред земетресение.
Мали и големи се заловили на оро, играе доста много.
Лазо писа писмо на началниците и по същио човек го предаде да му се занесе; както ми каза Лазо му писал за станалото помирение за Коте и за Жеревени (Жервени)
– Зная, че Цильо и Пандо нема да ни удобрят това помирение, но трябваше да го направя!
По едно време гледаме двамата Косинчени Ристо Рисковски и Цветко п. Цветков, които бяхме оставили во Косинец, носат като невеста обезоражен Лабро Майналовски, които го фатие во мисирята (царевичака) во Долна Лобаница, дето се криеше со Динето Криво.
Кършаков го изпраща къде Загоричани при районата чета, за наказание. Лабро беше омарлушен не дигаше очи от земята; го псалва (карах, поучавах) доста и след това го занесох при Лазо; той му търна един зъмб ( го удари, като му изби един зъб), шчо ако беше друг, требваше да тресни от срам (да потъне от срам); го простихме и го задържахме со нас. Вечерта се прибираме свички въстаници во „Берик”.
Из „Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля…”
…На 24 юли Лазо Поптрайков (ръководител) с 400 души въстаници от Дъмбенский и Смърдешкий центрове нападна помашкото турско село Жервени, което пречеше със съществуванието си в центъра на многото български села, като доносници на турската власт за въстаническите посоки и действия и като съучастници в башибозушкия грабеж при Шестеовската (12.II.1902 г.) и Вишенската (3.VIII. 1902 г.) афери. След малко съпротивление селото се подпали и изгоре. Предварително на жервенци по добър начин се потърси всичкото оръжие частно и което хукюмата им е дал, да го предадат на въстаниците и да напуснат селото. Турците не предаваха оръжието, а обърнаха пушките си срещу въстаниците, та за туй са отвори огън и изгоре селото. Тук падна само един четник. Подир изгонването на Жервени Лазо събра всички въстаници от всички центрове от Корещата повече от 800 души и обиколи селата и планините, без да срещне някъде турчин. …
