21 юли 1903 година
Из дневника на Васил Чекаларов:
21 юли – Апоскепската планина – понеделник
Тук се сбрахме апоскепската, жупаницката, тихолицката, поповата и Стеровата чети, всички около сто души, от Костур си дойдоха всички и казаха, че не им било възможно да подпалят ханищата, защото во тех имало аскер, поставен на квартира. Към часа 5-6 се разделихме со Поптрайков, той замина за Дъмбени, а аз со всичките чети потеглих за Шестеово, да нападнем там аскерите, които били со таксилдарите една част, а другата част да нападне вишенския аскер, обаче ни се извести че аскера от Шестеово избегал. На Митре войводата му бех писал да се наближи и той към Вишени, понеже запитваше що да прави. Денем со около 120 души влезнахме во Шестеово дето жените и децата кръстейки и плачейки ни посрещнаха. Седнахме под високите и хладни тополи похапнахме малко, писах во вишени да се приготват да нападнат на аскерите от вътре. Писах на Кляшев да е готов от към десната страна да нападнем со блацени и черешничени. Казах на Попов, от Бабчор да излезни около Вишени со бабчорени и така потехлихме като взехме и неколко души от Шестеово.
старата черква в с. Вишени днес
Низ пътя планирах да стрелим неколко пушки и да изпратя един селянин да кажи че комити 7-8 души убили един сувария и затова да ги предизвикам да излезнат от Вишени. Обаче на пътя хванахме около 25-30 души жервенци турци, които идеха от Костур от пазар, ги вързахме всичките и ги поведохме подире ни. Момчетата забелязали десетина души от към Тиолицкия път и затова изпратих Нумо Желински с 15 души шестевенци да ги нападни, още не беха достигнали на определеното место аскерите минаха преку пресеката вишенска и тиолицка и момчетата като вървеха от към десната страна, едвам ги забелезаха, макар че беха много близо. Аскерите ни гледаха нас, когато им бехме на среща. Веднага Петрето Христов Шестевенски гръмна върху им, турците се забъркаха и почнаха да бегат по разни посоки, почнаха да гърмят и другите момчета и те се намериха между неколко огньове. Се отправиха да бегат към срещните височини нагоре. Като видех, че ако излезнат и те заемат височините ще се намерим во опастност, нашите момчета макар и залесено местото, почнаха да ги обстрелват со манлихерката и те беха принудени да се крият и се завърнат назад. Нумо Желински пое дружината и без страх се хвърли върху турците, те почнаха да бегат към Вишени. Ние ги пресекохме, неколко турци паднаха убити, другите со бегане се спасиха. Почнаха другите аскери от селото да стрелят и да тичат, аз заех левата височина со Биолчев, дето се срещнахме со Митревата чета. Попов со другите момчета со Стерио Ташков во верига, настъпваха към Вишени. Со Митре избихме около 20 души турци жервенци, а другите и децата ги оставихме. Попов и той избил 3-4 жервенци. Навлезохме всички во селото от към Кондороби, пристигнаха около 20-30 души аскери, пристигнаха аскери и от към Костур, во селото седехме до 2 часа вечерта и от там заминахме за пресеката между Блаца и Черешница. Тук се съединихме со Кляшев и се прибрахме всичките чети.
Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисилинчев
21 юлий, понеделник, „Гумнишче”, северно от Косинец
изглед от с. Косинец в периода между 1920-1927 г.
Два саати преди да изгрей сълнцето седоме тук со Трайко, Пандо Бойн, Кольо поп Търпов, Ването Канче и др. Чекаме да се върнат тие, шчо додое на „Калето” да земе пушките, преди да тресне зората, Гаки Кенков донесе со неколко мъжи пушките и ги донесе тука, повеке от двайсет души бързо ги чистее. По едно време дойде Цильо Бойн , който беше на „Калето”, и ни каза, че не можеле да намери скривалището. Ядосаме се свички, ке изгубиме такъво скъпо време. Отиде Гаки Кенков со Трайко Марковски да му посочи каде е ямата.
Останах тука и си записвах вчерашните случки до тоя момент. Саато е вече 4 ½ , ошче от „Калето” нема ги Не можеме да си обясниме теку закъснее. Но ено време пристигна Кърсто Марковски и ни каза, че пушките сего се били собрале свички на „Вилски вър” и тамо ги чистели. Саато ближи 5 и нишчо; изпратих да се извикат тия от „Вилски вър” и со нетърпение ги очекваме да стигнат; чуват се отнейде глухи гърмежи; предположихме че или се пробват пуките или че Дъмбенци нападат аскера, който е в техното село. От Смърдеш никакъв абер нема; саато е веке 8 ½ ; по ено време чуваме свички бурията на Косинец и аскерите се собрае на „Бидов гроб” и от тамо едни по „Лобание”, други по „Улиза” , бегом напускае селото и заминае по пато за водениците , та на друго се стретие со Дъмбенските аскери и заедно заминае за Билишча. Нито един турчин не мина през Лобаница. Бързо слезнаме свички во селото, тук се научиме, че на аскерите им било известено да се прибират по един сувари, който дойде по друма от Билишча, и така тие келеши ни се изплъзнае от раците и да не можиме да им сториме нещо особено, та барем сакаме да ги изплашиме малко.
Към 10 ½ саато от Смърдеш дойде Насо Кършаков, той ми разправи, че свички смърдешани били готови и въоръжени и утре ке дойде и той. Ядосваше се, че не можеме да ги изплюшчим агите. Седна во училишчето и пуле собралите на „Пеливаро” въстаници; едни пеят „Жив е той жив е там на Балкана”, други по-натам „Боат настана, тупкат сърца ни”, трети заобикалени от свои дамошни им дават кураж и съвети. Група момци празнично облечени с нови куртки и панталони, въоръжени като войници от българската войска, приемат селските моми да ги кичат со цветя пушките и патрондашите. Драго ми беше да ги гледам тиа левенти момчина, до един гологлави , натъкмени като да излизат от двора на некоя казарма . Ето от тамо се задава и попо Наум Отцев, арматосан до зъмби, неговото появяване во тоя каяфет зачуди много от селяните , свички въстаници го посрещнае со радост и го дигнае на ръце, като викаха „ура” продължително време.
Поп Петро бие малката камбана, а едно детенце голямата, за да отидат въстаниците во църквата, за да го благословат поповите…
Бам, Бум Бим! Последни удари от камбаните … Тревожните им удари накараха селяните, които беха по жетва да се приберат во селото. Ето иде и Лобаничени, свички добре натъкмени, пеят и маршируват отлично посрешнати с „ура” и песни. Лобаничени са 50 души.
Атанас /Насо/ Кършаков
Пред църквата поповите служат водосвети, освещава се знамето и свички въстаници минават под него и го целуват; жените на страни се кръстят и шепнешком кълнат турците. Насо подпирайки се на една патерица и во другата държи знамето се изкачи на площадката на големата врата на училишчето, говори за значението на въстанието, посочва кадешите, които ветро носи по небето от опожарените села от Преспата и казва, че тия кадеши са под насъбраната дългогодишна умраза в душата на роба, която сега опожарява турските конаци на беговете. Всяка негова дума се изпраща со „ура”.
Не липсват и малодушни Косинчени, тия са Лабро Майналовски и Динето Криво и двамата като чуа, че има въстание, избегае камо Долна Лобаница. Язък за младостта на Лабро, остави си младата невеста и избега. Жълната жена сега се срамува, че има такъв страшльо мъж! Стегнаме татко му и майка му да одат да го донесе, иначе ке му изгориме къшчата. Баща му го вземе во четата, докато се намери Лабро. Вечерта свички въстаници излезнаме над селото. Наредиме да ни се приготви леп за три дена и утре рано да си го зеваме. Косинските въстаници, свички на брой 123 души, разделени на три селски чети по 41 души: войводите Гаки Д. Кенков, Васил Саров Кършаков и Нумо п. Йовчев беа на свой пост.
Из дневника на Киряк Шкуртов:
След обяд по най-тържествен начин развяхме въстаническото знаме, от Костур който стои на 5 километра от нас всичко се вижда ясно; турци и гърци от града събрани на купчинки по балкони и височини не смееха да предприемат каквото и да е. Телефоните жици от всички направления са прекъснати, града изолиран и турците изумени.
След пладне Митрета Влаха с четници и милиция заминава да нападне гарнизона в с. Кономлади, Лазар Паптрайков за градеца Билища, а Чекаларов за гарнизоно в с. Вишени. Към 5 часа след обед на 21 ние с Чекаларов потеглихме за с. Вишени. На пътя срещнахме 40 души помаци от с. Жервени, които се връщаха от града Костур и ги пленихме. Вървейки за с. Вишени виждаме и 15 души аскер, който носи провизии за гарнизона от селото и в лозята се започва усилено сражение. Понеже пленените помаци ни отнемат доста четници, за да ги охраняват, Чекаларов дава нареждания да се убият.
След сражението аскера успява да отстъпи за града, и ние влезнахме тържествено в селото. Тук пристигна и Митрето Влаха, който съобщи за гарнизона от с. Кономлади преди неговото идване е избягал. От тук през Блаца потеглихме за с. Прекопана да нападнем гарнизона, но докато стигнем и този аскер избягал и влезнахме в селото без препятствие.
…В Хрупишча Георги Христов не успя да извърши атентат, защото още първия ден аскера бе заловил първенците на града и убиха Янко Кръстев, той се укриваше.
Из спомените на Иван Попов «Борбата в Костурско»
На 21 се отеглихме на Апоскепската планина, където към нас се присъединиха и въстаници от Тихолища и Сетома. Бяхме се събрали около 200 души под същите началници. Митре Влахчето беше отишел към Кономлади. Кляшев беше отишъл в Блаца /Българска Блаца/. Решихме тогава да нападнем на войската в с. Вишени, която беше около 100 души. За тази цел беше заръчано на въстаниците от селото, да заловят съседните къщи на тия, гдето квартируваше аскерът. Селата Черешница, Блаца и Бабчур /Бабчор/ трябваше да излязат и да заловят позиции около селото Вишени, а пък ние с 200 души от апоскепската планина денем минахме през Шестеово, от което същия ден бирника се беше дигнал.
Спряхме се напладне в Шестеово и поканихме въоръжените селяни да се съединят с нас. Така денски се отправихме за Вишени. Между Шестеово и Вишени залонихме около 50 души турци (помаци) от с. Жервени (помашко село), които се връщаха от града от пазар. Ние се принудихме да ги изловим, да ги навържем, и да ги изпратим с една част от нашите въстаници в селото им, за да предадат каквото оръжие имат. В това време връща се един българин от с. Вишени, от града в селото си. Изпратих да го заловят, за де не изкаже на турците, че идем. Ала уверихме се, че той е езин от най-добрите работници. И той ни каза, че наблизо до нас видял да стоят под една круша до 12 души войници (ходили да плячкосват по градини, каквото намерят). Тогава ние изпратихме Шестеовската чета под командата на моя подвойвода Наум Желински (от с. Желяни) Янакев, за да нападне това отделение турска войска. Преди да се приближи четата, войниците бяха вече тръгнали за Вишени, та се срещнали с четата. Отваря се оган от двете страни, та и ние трябваше да вземем участие. От 12-те души двама паднаха, а другите избягаха към селото. В това време войската, която беше в селото, отвори огън, но като виде, че от всички страни се вика ура, че се пеят народни песни и че се настъпва към селото, завръща се войската и завзе позиции по къщите в селото. Бе вечерно време по месечина. Аз със своята чета влязох в селото с песента „Боят настана, тупкат сърца ни. Ето ги близко наш`те душмани. Дерзай отговорна дружина верна. Ние не сме вече рая покорна и пр.”. Беше се вече мръкнало. Селяните с голям възторг, ме посрещат с едно шише коняк и викат ура! Да живее борбата! Между туй низамите през прозорците стрелят.
След малко дойде Чакаларов, а и Митре Влахчето със своята чета откъм Кономлади. Гърмежите от прозорците непрестано следваха. Когато ние се готвехме с тенекии газ да се приближим и да запалим къщите, в които беше войската, се зачуха сигнали от тръбите на турската войска, която квартируваше в Кондороби. Мислейки ние, че е Костурската войска, бяхме принудени да отстъпим към Блаца. С това се даде възможност да избяга турската войска от с. Вишени.
