Илинденското въстание от 1903 г. в Костурско
Във връзка с отбелязването на 120 години от Илинденското въстание, ще се помъчим да пресъздадем обстановката такава каквато е била тогава. И за да бъде по-автентична си позволихме да публикуваме части от дневници и спомени на участници в тези събития, но освен тях ще бъдат използвани и някой документи, като „Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля…”от 31.08.1903 г. и „Поверително писмо № 670 от българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Р. Петров в София относно ужасните и масови жестокости на турските власти по време на потушаването на Илинденското въстание“ от 24.08.1904 г.
Повярвайте няма друг революционен район от Охридско-Преспанските езера до Черно море и от Скопска Черна гора до Бяло море, участвалите в него, да са си водили дневници, колкото ги има в Костурско. Водили са ги ръководителите на Костурското горско началство и техните заместници, доказателства за това са дневниците на Васил Чекаларов, Михаил Николов Розов, Лазар Кисилинчев (има косвени сведения от Васил Чекаларов и Михаил Николов Розов, че и Пандо Кляшев си е водил дневник, поне до към края на въстанието, макар че не е намерен до момента и нищо не е публикувано, но когато сравните неговите спомени с тези на Иван Попов – центрови войвода, например с тези на секретаря на Костенарийската чета Киряк Шкуртов и ги сравните с написаното от В. Чекалоров, ще се убедите в препокриването на фактите, предадени ден след ден от хода на въстанието близо половин година по-късно пред проф. Л. Милетич, което за мен е прост факт, че Пандо Кляшев и фелдфебел Попов – единственият сред костурските въстаници, с що годе военна подготовка – също са си водили дневници) и се стигне до войводата на една от Смърдешките селски чети – Стерьо Стерьовски, за чийто дневник знаем от Христо Силянов и накрая до «мобилизирания въстаник» Панайот Наумов Робев от с. Апоскеп. Лично за мен, това е знак за осъзнатата историческа стойност на събитието, в което вземат участие и истината да бъде такава, каквато е усетена в момента, а не доукрасявана в последствие.
От друга страна, посещението на Гоце Делчев в неговата обиколка в поробена Македония, в Костурско намира най-благоприятна почва на неговите идеи – включване на цялото население от дадено населено място в тайната на готвеното въстание, която ще бъде продължена след неговото отпътуване. Костурско, заедно с Леринско и Преспанско, ще търсят възможности за въоръжаване на населението за бъдещото въстание. Та да може в деня на 20 юли да изкара 2000 въстаници от около 45 000 население и около 20000 въстаници от цяла Македония и Одринска Тракия, до лятото на 1902 г. се закупуват пушки и боеприпаси от Гърция, а след това до въстанието от Албания. Това е единствената околия по време на въстанието, в която въстаници напущат рамките и, за да участват в помощ на другите въстанали райони. Те водят и последните сражения по време на въстанието, дори то само по себе си вече да е приключило и в Серско.
На какво се дължи този феномен? Може би, най-кратко, най-просто е казано от фелдфебела от Българската армия, достоен за Маршалския жезъл – Иван Попов: „Ние, когато се движехме с всички чети наедно – това често се случваше – достигахме до 800 души, а въоръжени хора имахме до 2000 души. Често се разделяхме. В боевите действия, аз бях като главен ръководител наравно с Чакаларова, който пък беше и районен ръководител, така че аз му бях подчинен.” (за мястото и ролята му по време на Илинденското въстание, според неговите спомени)
За това решихме, вместо да бъде един кратък обзорен материал, да бъде ден след ден разказано от самите участници ( до толкова доколкото е запазено тяхното свидетелство). На места, може да видите повторение на фактите, но повярвайте, те са като фотографската снимка, тъй както всеки от фотографите ви дава своя ъгъл, своето виждане за обекта, който се заснема, своя натюрел.
Дано да не ви до скучаем, но слава Богу и за това си има лесното, като при сериен филм – просто го подминавате.
А, иначе казано приемете този предълъг материал като поклон пред паметта на повярвалите, че свободата може да бъде спечелена със собствени сили и скъпо платили за вярата си!
Пандо Кляшев Васил Чекаларов Лазар Поптрайков
