Едно от нещата , които безспорно спечелих след отделянето си е напълно независимата си политика , която водя. Безкомпромисната и праволинейна позиция относно войната в Украйна ми създаде приятелства ,които в един момент се оказват безценни.Такъв е и следващият ми събеседник. Тя работи в един от големите украински сайтове ЮГ TUDEY . Tози сайт отразява животът в югът на Бесарабия и естествено в неговия колектив да има и наши сънародници българи . Диана Гергинова се запознахме относно казуса около подписката на нашите българи против лидер на българска партия и руската пропаганда у нас . Тя е един от тези ,които са я подписали . Диана е журналист в тази украинска медия и по публикациите и може да разберете , че си е поставила като обект на своите публикации бита , обичаите и съвремието на всички , които живеят в този наистина благодатен край на Бесарабия. Край , който е многонационално кълбо от етноси и народи. Тук може да срещнеш и българи и руснаци и украинци , както и албанци . Трагичното е , че по съветско време това многообразие е правени опити да бъде русифицирано . Имали са литература , писатели , култура , но всичко това трябвало е да бъде изричано на руски . Сами знаем с всяко последващо поколение до какво е довеждало в краен случай . Налагането на езика води до промяна на съзнанието и затова е имало съпротива след идването на независимостта на Украйна при въвеждането на неделните български училища . Естествено нормално беше въпросът на Диана за използуването на руския език и у нас , като ми разказа нещо трагично поне за мен . Тя е идвала на онова време на море у нас и е запомнила това , че всички са ги смятали за руснаци . Иначе в първите години след независимостта България за всички тук е била страната , където има всичко . Предприемчиви местни са създали това чувство у всички , с куфарната търговия , която са извършвали между двете страни
А иначе Диана е типичен образ на човек , който иска да знае и има свой поглед на нещата . За младата жена от село Кирнички не е било проблем да научи много добре български и украински . Всичко това е постигнала с много четене и търсене , с което откровенно спечели моите симпатии . Има подобен път на моя сега . Не е завършила журналистика , но като копирайтер е направила впечатление и това и коствало покана да работи в тази украинска медия . А от моя страна намерих помощник в групата АСАМБЛЕЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДИ.
Признавам си , когато говориш с нея усещаш оная любов , която всеки българин изпитва към мястото където се е родил . Ако не беше тя нямаше да разбера за Кирнички и може би ще е добре в очертаващото се сътрудничество едно посещение на тази част на Бесарабия.
Не случайно го написах благодатен край. По разказът на Диана тук има много лозя и съответно и много винарни, които с производството си , са печелили много награди по международни конкурси. Искрено се надявам ,че тази публикация е само първата от многото , които ще направим съвместно с Диана.
