Скъпи приятели,
През летните месеци Генералното консулство в Чикаго ще реализира образователен проект за историята и достиженията на българската емиграция в Северна Америка. Неговата цел е да се формира знание сред съвременната българска диаспора относно трудностите, предизвикателствата и успехите на българите, дошли в Америка преди повече от 100г. Целта на проекта е да се създаде информираност относно значителния принос на българите в цялостното развитието на американското общество. За нас е редно ние, като техни сънародници, да съхраним завета им и да го предадем на следващите поколения. Надяваме се в част от историите да припознаете себе си и да почерпите вдъхновение за това колко е важно вие и вашите деца да отстоявате своята идентичност и български корени. Готови сме да споделим и предоставени от нашите читатели истории, които може да изпращате на имейла на консулството. По проекта ще работи нашият стажант, Кристина Иванова.
Първият ни материал днес е за ранните българските общности в Северна Америка, които въпреки трудностите са намирали начин за обединение, съвместна подкрепа и запазване любовта към родината, дори в годините на криза и глобални турбуленции.
Сред най-ранните успешни примери на съпричастност и подкрепа между сънародниците ни зад океана са техните евангелистките мисии. Те са функционирали като истински центрове за подкрепа и интеграция на новодошлите български общности.
Първото българско емигрантско религиозно сдружение е регистрирано през 1907 г. от Цвятко Багрянов. Родом от Панагюрище , той е възпитаник на Самоковското американско училище, след което завършва в 1897 г. богословска семинария в Ню Йорк. Първоначално служи в една пенсилванска черква, а на 1 декември 1917 г. регистрира пред Презвитерианския синод на щата Илинойс първото наше емигрантско религиозно сдружение „Българска протестантска мисия в Америка.“ Като една от малкото личности, владееща английски език за времето си, честният, интелигентен и добросъвестен Багрянов успява да подаде ръка на стотици българи, нуждаещи се от вече интегриралия се техен сънародник, който си служел с вече установен авторитет и доверие пред местните власти. Той трябвало да организира първоначален приют, да ги представлява пред съответните органи, да брани интересите им, да ги насочва към подходяща работа и естествено – без да очаква нещо в замяна.
Периодът около 1907 г. се оказва особено труден, както за американци, така и за българи. Бушуващата криза остава хиляди души без храна и подслон и именно Багрянов е човекът, който спасява живота на стотици българи.
В тази благородна мисия неизменно до него стои и неговата съпруга – Невенка Багрянова. Като възпитаник на Американския колеж в Цариград, тя владее френски, гръцки, арменски, английски, както и повечето славянски езици. Това й помага да общува с всички емигранти на Балканите и да откликва на проблемите и притесненията им.
Работата на Мисията е разпределена в няколко отдела, целяща да подпомогне българите ако не във всички, то поне в повечето сфери от живота. Религиозният отдел следял за изнасянето на еженеделни проповеди, а образователният отдел подсигурил читалня, разполагаща с български и английски книги, списания и вестници.
За един емигрант може би най-важен става социалният отдел, който е в услуга както на български, така и на граждани с чужда националност. Той има грижата да ги представлява пред официалните власти, полицията, съда и болниците.
Така Цвятко Багрянов успява да подпомогне значително своите сънародници. Зародили се първоначално като приют за новопристигналите, с тях постепенно се разкриват и училища за усвояване на английски и български, които организират множество забави и вечеринки за опознаване и приспособяване след шока от промяна. За 10 години през училището, което Багрянов открива в Медисън сити, минават 1265 ученика. Само за една година е намерена работа за 1500 души.
Виден представител на Презвитерианската църква е българинът Д. Градинаров, където той служи. Характерен за църквата е превесът на благотворителната дейност пред чисто духовната. Затова и след смъртта на този пастор през 1913 г., неговата съпруга С. Градинарова, продължителка на делото му, отделя повече време за бедните, болните и обитаващите приюти български емигранти.
Заслугите на Багрянов се оценяват както от заселниците, така и от местните американски власти. Връчен му е медал „за ценна и отлична служба“, като по-късно той е и фигурата, която оглавява безпартийното движение за единение на емиграцията.
